1 И подир смъртта на Исуса, попитаха Израилевите синове Господа и рекоха: Кой ще възлезе на нас първ против Ханаанците да ратува против тях?
2 И рече Господ: Юда ще възлезе; ето, предадох местото в ръката му.
3 И рече Юда на Симеона брата си: Възлез с мене в моето жребие да ратуваме против Ханаанците, и аз ще дойда с тебе в твоето жребие; и отиде с него Симеон.
4 И възлезе Юда; и предаде Господ Ханаанците и Ферезейците в ръката им; и поразиха от тях в Везек десет тисящи мъже.
5 И намериха Адонивезека в Везек, и ратуваха против него, и поразиха Ханаанците и Ферезейците.
6 А Адонивезек побегна; и те се затекоха подире му, и хванаха го, и отсякоха палците на ръцете му и на нозете му.
7 И рече Адонивезек: Седемдесет царе с отсечени палци на ръцете и на нозете им събираха трохи под трапезата ми: както аз направих така ми въздаде Бог. И доведоха го в Ерусалим, и умря там.
8 И Юдините синове направиха бой против Ерусалим, и обладаха го; и поразиха го с острото на ножа, и града предадоха на огън.
9 И подир това слязоха Юдините синове за да направят бой против Ханаанците които живееха в планинската, и в южната, и в полянската страна.
10 И отиде Юда против Ханаанците които живееха в Хеврон; а името на Хеврон беше по-напред Кириат-арва; и убиха Сесая, и Ахимана, и Талмая.
11 И от там отидоха против жителите на Девир; а името на Девир беше по-напред Кириат-сефер.
12 И рече Халев: Който удари Кириат-сефер и го завладее, нему ще дам дъщеря си Ахса за жена.
13 И завладя го Готониил синът на Кенеза, по-малкия брат на Халева; и даде му дъщеря си Ахса за жена.
14 И тя когато отхождаше подбуди го да иска от баща й нива; и слезе от осела, а Халев й рече: Що ти е?
15 А тя му рече: Дай ми благословение; понеже ми си дал южна земя, дай ми и водни източници. И даде й Халев горните източници и долните източници.
16 И възлязоха синовете на Кенееца, Моисеевия тест от Града на Финиците, с Юдините синове в Юдината пустиня, която е към пладне на Арад; и отидоха та се населиха с людете.
17 И отиде Юда с Симеона брата си та поразиха Ханаанците които живееха в Сефат, и съсипаха го като проклет, и нарекоха града Орма.
18 Юда завладя и Газа и пределите й, и Аскалон и пределите му, и Акарон и пределите му.
19 И Господ беше с Юда; и завладя гората, но не можа да изгони жителите на дола, защото имаха железни колесници.
20 И дадоха Хеврон на Халева, както рече Моисей; и изгони от там тримата Енакови синове.
21 А Вениаминовите синове не изгониха Иевусейците които живееха в Ерусалим; затова Иевусейците се заселиха с Вениаминовите синове в Ерусалим до този ден.
22 И домът Иосифов възлязоха и те в Ветил; и Господ беше с тях.
23 И прати домът Иосифов да съгледателствуват Ветил; а името на града беше по-напред Луз.
24 И видяха пазачите едного человека който излязваше из града, и рекоха му: Покажи ни, молим, входа на града, и ще сторим милост на тебе.
25 И показа им входа на града, и поразиха града с острото на ножа, а человека и всичкия му род изпратиха.
26 И отиде человекът в земята на Хотейците, и съгради град, и нарече го Луз: това е името му до този ден.
27 Нито Манасия изгони жителите на Ветсан и на селата му, нито на Таанах и на селата му, нито жителите на Дор и на селата му, нито жителите на Ивлеам и на селата му, нито жителите на Магедон и на селата му; но Ханаанците се решиха да живеят в онова място.
28 И когато стана Израил силен, тури Ханаанците под данък, но да ги изгони не ги изгони.
29 Нито Ефрем изгони Ханаанците които живееха в Гезер; но Ханаанците живееха в Гезер помежду им.
30 Нито Завулон изгони жителите на Китрон, нито жителите на Наалол; но Ханаанците живееха помежду им и станаха подданници.
31 Нито Асир изгони жителите на Акхо, нито жителите на Сидон, нито на Ахлав, нито на Ахзив, нито на Хелва, нито на Афек, нито на Роов;
32 но Асир имаше населението си между Ханаанците жителите на местото, защото не ги изгони.
33 Нито Нефталим изгони жителите на Ветсемес, нито жителите на Ватанат, но живееше между Ханаанците жителите на местото; а жителите на Ветсемес и на Ветанат му станаха подданници.
34 И утесниха Аморейците Дановите синове в гората, защото не ги оставиха да слизат в дола.
35 И Аморейците се решиха да живеят в гората Ерес, в Еалон, и в Саалвим; но ръката на Иосифовия дом преодоля, затова станаха подданници.
36 А пределът на Аморейците беше от възхода на Акравим, от камика и нагоре.