1 И направиха пак Израилевите синове зло пред Господа; и предаде ги Господ в ръката на Филистимците четиридесет лета.
2 И имаше един человек от Сарая, от Дановото племе, и името му Маное; и жената му бе неплодна и не раждаше.
3 И яви се ангел Господен на жената и рече й: Ето сега си неплодна и не раждаш; но ще зачнеш и ще родиш син.
4 И сега ти да се пазиш да не пиеш вино или сикера, и да не ядеш нищо нечисто.
5 Защото, ето, ще зачнеш и ще родиш син; и бръснач да не възлезе на главата му, защото детето ще бъде Назирей Богу от утробата на майка си, и той ще начне да избавя Израиля от ръката на Филистимците.
6 И отиде жената та обади на мъжа си и рече: человек Божий дойде при мене, и видът му беше като вид на ангел Божий, страшен много; но аз го не попитах от де е, и той ми не яви името си.
7 И рече ми: Ето ще зачнеш и ще родиш син; и сега да не пиеш вино нито сикера, и да не ядеш нищо нечисто, защото детето ще бъде Назирей Богу от утробата на майка си дори до деня на смъртта си.
8 Тогаз се помоли Маное Господу и рече: Моля се, Господи мой, нека дойде пак при нас онзи Божий человек когото си пратил и нека ни научи що да сторим с детето което ще се роди.
9 И послуша Бог гласа Маноев; и дойде пак ангел Божий при жената като седеше тя на нивата; а Маное мъж й не беше с нея.
10 И завтече се жената набързо та яви на мъжа си и рече му: Ето, яви ми се онзи человек който дойде при мене онзи ден.
11 И стана Маное та отиде подир жена си, и дойде при человека та му рече: Ти ли си онзи человек който си говорил на тази жена? И той рече: Аз.
12 И рече Маное: Сега когато се сбъде словото ти, що трябва за детето, и то що да прави?
13 И рече ангел Господен на Маноя: От всичко що рекох на жената нека се пази:
14 от всичко що излиза от лозе да не яде, и вино и сикера да не пие, и нищо нечисто да не яде: всичко що й заръчах нека упази.
15 И рече Маное на ангела Господен: Да те задържим, моля, и да ти приготвим яре от козите.
16 И рече ангелът Господен Маною: Ако и да ме задържиш, не ща да ям от хляба ти; но ако ще направиш всесъжение, принес го Господу. Защото не позна Маное че беше ангел Господен.
17 И рече Маное на ангела Господен: Как ти е името, за да те прославим когато се сбъде словото ти?
18 А ангелът Господен му рече: Защо питаш тъй за името ми? а то е чудно.
19 Тогаз взе Маное ярето от козите и хлебното приношение та принесе Господу на камика; и ангелът направи чудо, а Маное и жена му гледаха.
20 Защото като възхождаше пламикът над олтаря към небето, възлезе и ангелът Господен в пламика на олтаря; а Маное и жена му гледаха, и паднаха с лицето на земята.
21 И не се яви вече ангелът Господен на Маноя и на жена му. Тогаз позна Маное че беше ангел Господен.
22 И рече Маное на жена си: Непременно ще умрем, защото видяхме Бога.
23 А жена му рече: Ако Господ искаше да ни умори, не щеше да приеме всесъжение и приношение от ръката ни, нито щеше да ни покаже всичко това, нито би ни направил да чуем таквиз неща в това време.
24 И роди жената син, и нарече името му Самсон; и порасна детето, и благослови го Господ.
25 И Дух Господен начна да го подбужда в Дановия стан между Сарая и Естаол.