1 И пееха Девора и Варак Авиноамовий син в онзи ден и говореха: -
2 За войводството на войводите в Израиля, За самоволното следване на людете, Хвалете Господа.
3 чуйте царе! дайте ухо, князове! Аз Господу, аз ще пея; На Господа Бога Израилева ще псалмопея.
4 Господи, когато излезе ти от Сиир, Когато тръгна ти от полето Едом, Земята се потресе, и небесата покапаха, И облаците покапаха вода.
5 Горите се разтопиха от лицето Господне, Самият Синай от лицето на Господа Бога Израилева.
6 В дните на Самегара Анатовия син, В дните на Яил престанаха пътищата, И пътниците вървяха по криви пътища.
7 Не останаха князовете в Израиля, не останаха, Доде възстанах аз Девора, Възстанах майка в Израиля.
8 Избраха нови богове: Тогаз стана бой във вратата: Яви ли се щит или копие Между четиридесет тисящи в Израиля?
9 Сърдцето ми е към началниците на Израиля Които между людете принесоха себе си самоволно: Хвалете Господа.
10 Вие които ездите на бели осли, Които седите в съдилище, И които ходите по път, говорете.
11 Избавени от гласа на стрелците, На местата дето наливат вода, Там ще възхваляват правдите Господни, Правдите на князовете му между Израиля. Тогаз людете Господни слязоха във вратата.
12 Събуди се, събуди се, Деворо! Събуди се, събуди се, изречи песен! Стани, Вараче, И оплени пленниците си, сине Авиноамов!
13 Тогаз слязоха остатък от людете против благородните: Господ слезе с мене против крепките.
14 Които са от корена на Ефрема слязоха против Амалика След тебе, Вениамине, между твоите люде: От Махира слязоха началници, И от Завулона онези които държат жезъл на писец.
15 И князовете Исахарови с Девора, Исахар още с Варака: След него тичаха в дола. В разделенията Рувимови Повдигнаха се големи сърдечни съвещания.
16 Защо си седнал между оградите За да слушаш блеянията на стадата? В разделенията Рувимови Подигнаха се големи сърдечни разисквания.
17 Гаалад мируваше оттам Йордан; И Дан защо оставаше в корабите? Асир седеше в краеморията И мируваше в пристанищата си.
18 Завулон с люде които приносят живота си на смърт, И Нефталим по височините на полето.
19 Дойдоха царете, ратуваха: Тогаз ратуваха Ханаанските царе В Таанах близу при водите на Магедон: Корист от сребро не взеха.
20 От небето ратуваха, Звездите от пътищата си ратуваха против Сисара.
21 Реката Кисон ги завлече, Старата река, реката Кисон. Потъпкала си, душо моя, сила.
22 Тогаз се строшиха конските копита От устремителното тичане, устремителното тичане на крепките им.
23 Кълнете Мироза, рече ангел Господен, Кълнете с клетва жителите му; Защото не дойдоха на помощ Господу, На помощ Господу против силните.
24 Благословена нека е повече от жените Яил, жената на Хевера Кенееца, Над жените в шатрите нека е благословена.
25 Вода поиска той: тя му мляко даде, Масло принесе във великолепна чаша.
26 Ръката си простря към кола, И десницата си към чука на работниците; И с чука удари Сисара и разцепи му главата, И проби и прониза слепите му очи.
27 Между нозете й се повали, падна, простря се: Между нозете й се повали, падна:: Дето и се повали, там и падна погинал.
28 Сисаровата майка надничаше през прозореца, И викаше през решетката: Защо се бави колесницата му да дойде? Защо закъсняха колелата на колесниците му?
29 Мъдрите нейни госпожи й отговаряха, Даже и тя даваше ответ на себе си:
30 Да ли не са намерили и делят користи? По мома, по две моми на всеки мъж? На Сисара користи пъстрошарни, Користи пъстрошарни, везани, Пъстрошарни везани и от двете страни, Корист от огърлия?
31 Така да погинат всите твои врази, Господи; А онези които Го обичат нека са както слънцето изгрява в силата си. И земята беше в покой четиридесет лета.