1 И отиде Авимелех синът Иероваалов в Сихем при братята на майка си та говори тям и на всичкия род от отеческия дом на майка си и рече:
2 Говорете, моля, в ушите на всичките Сихемски мъже: Що е по-добре вам, да владеят над вас всичките Иероваалови синове, седемдесет мъже, или да владее над вас един мъж? Помнете още че аз съм ваша кост и ваша плът.
3 И говориха за него братята на майка му в ушите на всичките Сихемски мъже всички тези думи; и склони се сърдцето им след Авимелеха, защото рекоха: Той е брат наш.
4 И дадоха му седемдесет сребърници от дома на Валверита; и с тях нае Авимелех мъже никакви и развращени, които отидоха след него.
5 И влезе в дома на отца си в Офра та изби братята си синовете на Иероваала, седемдесет мъже, върх един камик: остана само Иотам най-младият Иероваалов син, защото се скри.
6 И събраха се всичките Сихемски мъже и всичкий дом Милов, и дойдоха та направиха Авимелеха цар, близу при дъба на стражата в Сихем.
7 И когато се извести това на Иотама , отиде та застана на върха на гората Гаризин, и възвиси гласа си и викна, и говори им: Послушайте ме мъже Сихемски, и ще ви послуша Бог.
8 Отидоха някога си дърветата да помажат цар над себе си; и рекоха на маслиненото дърво: Царувай над нас.
9 Но маслиненото дърво им рече: Да оставя ли аз тлъстината си, чрез която се почитат Бог и человеците, та да ида да началствувам над дърветата?
10 И рекоха дърветата на смоковницата: Ела ти и царувай над нас.
11 Но смоковницата им рече: Да оставя ли сладостта си и добрия си плод та да ида да началствувам над дърветата?
12 И рекоха дърветата на лозата: Ела ти та царувай над нас.
13 И лозата им рече: Да оставя ли виното си, което весели Бога и человеците, та да ида да началствувам над дърветата?
14 Тогаз рекоха всичките дървета на тръна: Ела ти та царувай над нас.
15 И рече трънът на дърветата: Ако наистина вие ме помазвате цар над вас, елате, прибегнете под сянката ми; ако ли не, огън да излезе из тръна и да изпояде Ливанските кедри.
16 Сега прочее, ако направихте по истина и правда като турихте Авимелеха цар, и ако се обходихте добре с Иероваала и с дома му, и ако му направихте според достойнството на ръцете му, -
17 (защото отец ми ратува заради вас и хвърли живота си в беда та ви избави от ръката на Мадиама;
18 а вие станахте днес против дома на отца ми, и избихте синовете му, седемдесет мъже, върху един камик, и направихте Авимелеха, сина на рабинята му, цар на Сихемските мъже, защото ви е брат,-)
19 ако прочее направихте днес по истина и правда с Иероваала и с дома му, радвайте се на Авимелеха, и нека се радва и той на вас.
20 Ако ли не, огън да излезе из Авимелеха и да изпояде Сихемските мъже и Миловия дом; и огън да излезе из Сихемските мъже и из Миловия дом и изпояде Авимелеха!
21 Тогаз побягна Иотам и отърва се та отиде във Вир, и насели се там от лицето на Авимелеха брата си.
22 И началствува Авимелех над Израиля три години.
23 И проводи Бог лукав дух между Авимелеха и Сихемските мъже, и станаха неверни Сихемските мъже на Авимелеха;
24 за да дойде насилството което стана на седемдесетте Иероваалови синове и да се върне кръвта им върх Авимелеха брата им който ги изкла, и върх Сехемските мъже които укрепиха ръцете му за да изколи братята си.
25 И туриха против него Сихемските мъже засади по върховете на горите та събличаха всички които преминаваха близу при тях по пътя; и извести се на Авимелеха.
26 И дойде Гаал Еведовий син и брата му та заминаха в Сихем; и повериха се нему Сихемските мъже.
27 И излязоха в полето и обраха лозята си, и изтъпкаха, и развеселиха се, и отидоха в дома на своя бог, и ядоха и пиха, и проклеха Авимелеха.
28 И рече Гаал Еведовий син: Кой е Авимелех, и кой е Сихем, та да му работим? Не е ли той син Иероваалов? и не е ли Зевул настойникът му? Работете на мъжете на Емора Сихемския отец; а нему защо да работим ние?
29 Дано се дадяха тези люде под ръката ми, и аз бих изгонил Авимелеха. И рече на Авимелеха: Умножи войската си и излез.
30 И чу Зевул, управителят на града, думите на Гаала Еведовия син, и разпали се гневът му.
31 И прати скришно вестители Авимелеху и рече: Ето, Гаал Еведовий син и братята му дойдоха в Сихем; и, ето, те подигат града против тебе.
32 За това прочее стани през нощ, ти и людете които са с тебе, та тури засади по полето.
33 И на утринта, щом изгрее слънцето, ще станеш рано и ще се устремиш върх града; и, ето, той и людете които са с него ще излязат против тебе, и ти ще му направиш както ти дойде от ръка.
34 И стана Авимелех и всичките люде които бяха с него, през нощта, и туриха в засада против Сихем четири пълка.
35 И влезе Гаал синът Еведов та застана у входа на градските врата; и стана Авимелех и людете които бяха с него от засадата.
36 И когато видя Гаал людете рече Зевулу: Ето, люде слизат от върховете на горите. А Зевул му рече: Сянката на горите ти се види като мъже.
37 И говори пак Гаал и рече: Ето, люде слизат от височините на мястото, и един пълк иде през пътя на дъба Маоненим.
38 Тогаз Зевул му рече: Де са сега устата ти с които рече ти: Кой е Авимелех та да му работим? Не са ли тези люде които ти презираше? Излез прочее сега та се бий с тях.
39 И излезе Гаал пред Сихемските мъже та се би с Авимелеха.
40 И погна го Авимелех; и побягна той пред него, и паднаха мнозина смъртно ранени до входа на вратата.
41 И седна Авимелех в Арума; а Зевул изпъди Гаала и братята му да не живеят в Сихем.
42 И на утринта излязоха людете на полето; и извести се това на Авимелеха.
43 Тогаз взе той людете си та ги раздели на три пълка, и тури засади на полето; и видя, и, ето, людете излазяха из града; и стана против тях та ги порази.
44 И Авимелех и пълкът който беше с него устремиха се та застанаха във входа на градските врата; и двата полка се устремиха върх всичките които бяха по полето та ги поразиха.
45 И ратуваше Авимелех против града през всичкия онзи ден; и облада града, и уби людете които бяха в него, и разори града, и посея го със сол.
46 И като чуха това всичките мъже на Сихемския стълп, влязоха в твърдела на дома на бога си Верита.
47 И извести се на Авимелеха че се събраха всичките мъже в Сихемовия стълп.
48 И възлезе Авимелех на гората Салмон, той и всичките люде които бяха с него; и взе Авимелех топор в ръка та отсече ветва от дърво, и дигна я, и тури я на рамото си; и рече на людете които бяха с него: Каквото направих аз, побързайте да направите и вие както аз.
49 И отсякоха всичките люде всеки ветвата си, и като отидоха с Авимелеха туриха ги на твърдела, и над тях запалиха твърдела с огън, и умряха купно всичките мъже на Сихемския стълп, до тисяща мъже и жени.
50 Тогаз отиде Авимелех в Тевес та разположи стан против Тевес, и облада го.
51 Но имаше крепък стълп всред града; и прибягнаха там всичките мъже и жени и всичките градски жители та се затвориха, и възлязоха на покрива на стълпа.
52 И стигна Авимелех дори до стълпа, и ратуваше против него, и се приближи дори до вратата на стълпа за да го изгори с огън.
53 Тогаз една жена хвърли част от воденичен камик на Авимелеховата глава та му строши темето.
54 И той извика скоро към момъка оръженосеца си и рече му: Изтръгни меча си та ме убий, да не рекат за мене: Жена го уби. И прободе го момъкът му, и умря.
55 И когато видяха Израилевите че умря Авимелех, отидоха си всеки на мястото си.
56 Така въздаде Бог злото на Авимелеха което направи на отца си, понеже уби седемдесетте си братя.
57 И всичкото зло на Сихемските мъже Бог въздаде на главите им; дойде на тях клетвата на Иотама Иеровааловия син.