1 И имаше един человек от гората Ефрем, името му Михей.
2 И рече на майка си: Тисящата и сто сребърника които ти се взеха, за които и ти кле, още говори в ушите ми, ето, среброто е у мене: аз го взех. А майка му рече: Благословен да си, сине мой, от Господа.
3 И върна тисящата и сто сребърника на майка си; и рече майка му: Посвещение посветих среброто Господу от ръката си за сина ми, за да направи истукан и кумир леян; и сега ще го върна на тебе.
4 А той върна среброто на майка си; и майка му взе двесте сребърника и даде ги на златаря, който направи от тях истукан и кумир леян; и те бяха в дома на Михея.
5 И този человек Михей имаше дом божий; и направи ефод и терафим, и посвети едного от синовете си, и стана му свещеник.
6 В онези дни нямаше цар в Израил: всеки правеше що му се виждаше угодно.
7 И имаше един момък от Витлеем Юдин, от рода Юдин, който беше Левитин, и той беше пришлец там.
8 И отиде человекът от града Витлеем Юдин да пришелствува дето намери; и дойде в гората Ефрем до дома Михеев, и следваше пътя си.
9 И рече му Михей: От де идеш? А той му рече: Аз съм Левитин от Витлеем Юдин, и отхождам да пришелствувам дето намеря.
10 И рече му Михей: седи с мене и бъди ми отец и свещеник; и аз ще ти давам десет сребърника на годината, и една премяна дрехи, и храната ти. И Левитинът влезе при него.
11 И благодарен беше Левитинът да седи с человека; и този момък му беше като един от синовете му.
12 И посвети Михей Левитина; и този момък му стана свещеник, и остана в дома Михеев.
13 Тогаз рече Михей: Сега зная че Господ ще ми стори добро, защото имам Левитина за свещеник.