1 В онези дни нямаше цар в Израил; и в онези дни Дановото племе търсеше за себе си наследие за да се насели, защото до тогаз не беше им се паднало наследие между Израилевите племена.
2 И пратиха Дановите синове от рода си пет мъже от пределите си, силни мъже от Сарая и от Естаол, за да съгледателствуват мястото и да го изследят; и рекоха им: Идете, изследете мястото. И дойдоха в гората Ефрем до Михеевия дом, и пренощуваха там;
3 защото, като се приближиха до Михеевия дом, познаха гласа на младия Левитин; и свърнаха там и му рекоха: Кой те доведе тук? и що правиш ти на това място? и защо си тук?
4 А той им рече: Така и така ми направи Михей, и цени ме, та му съм свещеник.
5 И рекоха му: Молим, попитай Бога, да познаем ще бъде ли благополучен пътят ни в който отхождаме.
6 А свещеникът им рече: Идете с миром: угоден е пред Господа пътят ви в който отхождате.
7 Тогаз тръгнаха петте мъжа та дойдоха в Лаис, и видяха людете които живееха в него безгрижно, по обичая на Сидонците, спокойни, и живеещи без страх; и нямаше в това място някой да ги утеснява в нещо или да има власт; и те бяха далеч от Сидонците, и нямаха съобщение с никого.
8 И върнаха се при братята си в Сарая и Естаол; и рекоха им братята им: Какво ще кажете вие?
9 А те рекоха: Станете, и да възлезем против тях; защото видяхме мястото, и, ето, твърде е добро. И вие седите ли? Да се не облените да идете да влезете за да наследите.
10 Като отидете ще найдете люде които живеят безгрижно и на широко място, защото Бог го даде в ръката ви: място в което няма скудост от нищо каквото има на земята.
11 И тръгнаха от там, от Дановия род, от Сарая и от Естаол, шестстотин мъже препасани с воински оръжия.
12 И възлязоха та разположиха стан у Кириатиарим в Юда; за това нарекоха онова място Махане-дан, дори до този ден; а лежи зад Кириатиарим.
13 И от там преминаха в гората Ефрем та дойдоха до Михеевия дом.
14 Тогаз петте мъже които бяха ходили да съгледателствуват мястото Лаис отговориха и рекоха на братята си: Знаете ли че има в тези домове ефод, и терафим, и истукан, и кумир леян? И сега размислете какво ще направите.
15 И свърнаха там та отидоха в дома на младия Левитин, в Михеевия дом, и го поздравиха.
16 И шестте стотин мъжа, препасаните с воинските си оръжия, които бяха от Дановите синове, застанаха в входа на вратата.
17 И възлязоха петте мъжа които бяха ходили да съгледателствуват мястото, и влязоха там та взеха истукана, и ефода, и терафима, и леяния кумир; а свещеникът стоеше в входа на вратата с шестте стотин мъжа които бяха препасани с воински оръжия.
18 И като влязоха те в Михеевия дом и взеха истукана, ефода, и терафима, и леяния кумир, свещеникът им рече: Що правите вие?
19 И те му рекоха: Мълчи, тури ръката си на устата си та ела с нас, и бъди ни отец и свещеник. По-добре ли ти е да си свещеник на дома на един человек, или да си свещеник на едно племе и на един род в Израил?
20 И зарадва се сърдцето на свещеника; и взе ефода, и терафима, и истукана та отиде между людете.
21 И върнаха се та тръгнаха, и туриха пред себе си децата и скотовете, и по-скъпите си неща.
22 Като се отдалечиха те от Михеевия дом, человеците в домовете които бяха ближни с Михеевия дом събраха се и стигнаха Дановите синове.
23 И викнаха на Дановите синове. И те обърнаха лицето си и рекоха на Михея: Що ти е та си излязъл с толкова множество?
24 А той рече: Взехте ми боговете които си направих, и свещеника, и тръгнахте; и що ми остава вече? И защо ми казвате: Що ти е?
25 И рекоха му Дановите синове: Да се не чуе гласът ти между нас, да не би да нападнат на вас мъже яростливи, та изгубиш живота си и живота на дома си.
26 И вървяха Дановите синове в пътя си; и като видя Михей че те бяха по-силни от него, върна се та дойде у дома си.
27 И те взеха това що беше направил Михей, и свещеника когото имаше, та дойдоха в Лаис при люде които бяха спокойни и живееха без страх; и поразиха ги с острото на ножа, и града изгориха с огън.
28 И нямаше никой да го избави, защото се намираше далеч от Сидон, и нямаха съобщение с никого; и той беше в дола на Вет-реов. И съградиха града, и населиха се в него.
29 И нарекоха името на града Дан, по името на Дана отца си който се роди Израилю; а името на града беше по-напред Лаис.
30 И поставиха за себе си Дановите мъже истукана; а Ионатан синът на Гирсона, син на Манасия, той и синовете му бяха свещеници на Дановото племе до деня на пленението на оназ земя.
31 И поставиха си истукана който направи Михей през всичкото време в което домът Божий бе в Сило.