31 тогаз онова което излезе из вратата на дома ми да ме посрещне когато се върна с мир от Амоновите синове ще бъде Господу, и ще го принеса всесъжение.
32 Тогаз замина Иефтай към Амоновите синове да ратува против тях; и предаде ги Господ в ръката му,
33 та ги порази от Ароир дори до Минит, двадесет градове, и до Авел-керамим с поражение твърде голямо. И покориха се Амоновите синове пред Израилевите синове.
34 И дойде Иефтай в Масфа у дома си; и, ето, дъщеря му излазяше да го посрещне с тъпани и ликувания; и тя му бе еднородна: освен нея нямаше нито син нито дъщеря.
35 И като я видя раздра дрехите си и рече: Горко ми, дъщи моя! ти съвсем си ме закопала, и ти си от онези които ме смущават; защото аз отворих устата си към Господа, и не мога да се повърна.
36 А тя му рече: Отче мой, ако си отворил устата си към Господа, стори с мене онова което е излязло из устата ти; понеже Господ направи за тебе отмъщение на неприятелите ти, Амоновите синове.
37 И рече на отца си: Това нека ми бъде: остави ме два месеца да ида да ходя по горите и да оплача девството си, аз и другарките ми.