7 И рече Иефтай на Галаадските старейшини: Не възненавидяхте ли ме вие, и не ме ли изпъдихте из дома на баща ми. А сега защо сте дошли при мене като сте в утеснение?
8 И рекоха Галаадските старейшини на Иефтая: За това се върнахме сега при тебе, за да дойдеш с нас, и да се биеш против Амоновите синове, и да си княз над нас, над всички които живеят в Галаад.
9 И рече Иефтай на Галаадските старейшини: Ако ме заведете пак вие да ратувам против Амоновите синове, и Господ ги предаде мене, аз ще бъда ли княз над вас?
10 И рекоха Галаадските старейшини на Иефтая: Господ нека е свидетел между нас ако не направим според думата ти.
11 Тогаз отиде Иефтай с Галаадските старейшини, и поставиха го людете над себе си и глава и княз; и говори Иефтай всичките си думи пред Господа в Масфа.
12 И проводи Иефтай посланници до царя на Амоновите синове и рече: Що имаш да правиш с мене та си дошел против мене да се биещ в земята ми?
13 И царят на Амоновите синове отговори на Иефтаевите посланници: Защото Израил, когато възлизаше из Египет, взе земята ми от Арнон до Явок и до Иордан; сега прочее върни тези места с мир.