26 И рече Самсон на детето което го държеше за ръката: Остави ме да напипам стълповете на които стои домът, за да се подпра на тях.
27 А домът беше пълен с мъже и жени; и там бяха всичките войводи Филистимски, и на покрива около три тисящи мъже и жени които гледаха Самсона като играеше.
28 И извика Самсон към Господа и рече: Господи Иеова, помни ме, моля; и укрепи ме, моля, само този път, Боже, за да си отмъстя против Филистимците еднъж за двете си очи.
29 И прегърна Самсон средните два стълпа на които стоеше домът и опря се на тях, на единия с дясната си ръка, и на другия с лявата си.
30 И рече Самсон: Нека умре душата ми с Филистимците. И наведе се с сила; и домът падна върх войводите и върх всичките люде които бяха в него. А умрелите които умъртви на умирането си бяха повече от онези които бе умъртвил в живота си.
31 Тогаз слязоха братята му и всичкий дом на отца му та го взеха и занесоха та го погребаха между Сарая и Естаол, в гроба на отца му Маноя. И съди той Израиля двадесет години.