1 И имаше един человек от гората Ефрем, името му Михей.
2 И рече на майка си: Тисящата и сто сребърника които ти се взеха, за които и ти кле, още говори в ушите ми, ето, среброто е у мене: аз го взех. А майка му рече: Благословен да си, сине мой, от Господа.
3 И върна тисящата и сто сребърника на майка си; и рече майка му: Посвещение посветих среброто Господу от ръката си за сина ми, за да направи истукан и кумир леян; и сега ще го върна на тебе.
4 А той върна среброто на майка си; и майка му взе двесте сребърника и даде ги на златаря, който направи от тях истукан и кумир леян; и те бяха в дома на Михея.
5 И този человек Михей имаше дом божий; и направи ефод и терафим, и посвети едного от синовете си, и стана му свещеник.
6 В онези дни нямаше цар в Израил: всеки правеше що му се виждаше угодно.
7 И имаше един момък от Витлеем Юдин, от рода Юдин, който беше Левитин, и той беше пришлец там.