22 Като веселяха сърдцето си, ето, градските мъже, человеци беззаконни, обиколиха къщата, и тропаха на вратата, и говореха на стария человек домакина и думаха: Извади человека който влезе в дома ти, за да го познаем.
23 И излезе при тях человекът, домакинът, та им рече: Недейте, братие мои, моля, недейте прави това зло; като е влязъл този человек в дома ми, недейте струва това безумие.
24 Ето дъщеря ми девицата, и наложницата му: сега ще ги изведа вън, и смирете ги, и направете им щото ви е угодно; но на тогоз человека да не сторите едно таквоз дело на безумие.
25 Но мъжете не рачиха да го послушат; и взе человекът наложницата си та им я изведе вън; и познаха я, и ругаха се над нея всичката нощ дори до утринта; и като се яви зората пуснаха я.
26 И в зазоряването на деня дойде жената и падна при вратата на къщата на человека дето беше господин й, доде съмна.
27 И стана господин й на утринта та отвори вратата на къщата и излезе за да отиде в пътя си; и ето жената наложницата му паднала при вратата на къщата, и ръцете й на прага.
28 И рече й: Стани да си идем. Но нямаше кой да отговори. Тогаз человекът я дигна на осела, и стана та отиде на мястото си.