25 Но мъжете не рачиха да го послушат; и взе человекът наложницата си та им я изведе вън; и познаха я, и ругаха се над нея всичката нощ дори до утринта; и като се яви зората пуснаха я.
26 И в зазоряването на деня дойде жената и падна при вратата на къщата на человека дето беше господин й, доде съмна.
27 И стана господин й на утринта та отвори вратата на къщата и излезе за да отиде в пътя си; и ето жената наложницата му паднала при вратата на къщата, и ръцете й на прага.
28 И рече й: Стани да си идем. Но нямаше кой да отговори. Тогаз человекът я дигна на осела, и стана та отиде на мястото си.
29 И като дойде в дома си, взе нож и хвана наложницата си та я разсече с костите й на дванадесет части, и прати ги в всичките предели на Израиля.
30 И всички които гледаха думаха: Не е ставало нито се е виждало таквоз нещо от който ден Израилевите синове възлязоха из Египетската земя дори до този ден: размислете за това, съветвайте се, и кажете.