8 И стана рано в петия ден за да си иде; и на младата баща й рече: Укрепи моля сърдцето си. И останаха доде денят се преклони и ядоха двамата.
9 И когато стана человекът да си отиде, той и наложницата и слугата му, на младата баща й: Ето, сега денят се преклонява към вечер: пренощувайте, моля: ето, денят е на свършване: пренощувай тука и нека се развесели сърдцето ти, и утре ставайте рано за пътя си и ще си отидеш на жилището си.
10 Но человекът не рачи да пренощува, но стана и тръгна и отиде до срещу Иевус, който е Ерусалим, и имаше с себе си два осла оседлани; и наложницата му беше с него.
11 И когато се приближиха до Иевус денят беше много преминал; и рече слугата на господаря си: Я ела и да свърнем в този град на Иевусците за да пренощуваме в него.
12 И рече му господарят му: Да не свръщаме в чужд град който не е от Израилевите синове, но да заминем до Гавая.
13 И рече на слугата си: Ела и да се приближим при едно от тези места, за да пренощуваме в Гавая или в Рама.
14 И заминаха та вървяха. Зайде ги слънцето близу при Гавая, който принадлежи на Вениамина.