1 Шест дена преди Пасха Иисус дойде във Витания, където живееше умрелият Лазар, когото Той възкреси от мъртвите.
2 Там Му приготвиха вечеря и Марта прислужваше. А Лазар беше сред седналите с Него на трапезата.
3 Тогава Мария взе една литра чисто, драгоценно миро от нард, помаза нозете на Иисус и с косата си избърса нозете Му. Къщата се изпълни с благоухание от мирото.
4 А един от учениците Му, Юда Искариот, син на Симон, който щеше да Го предаде, рече:
5 „Защо не се продаде това миро за триста динария, които да се раздадат на сиромаси?“
6 Това каза той не от грижа за сиромасите, а защото беше крадец. Той държеше касата и присвояваше от това, което пускаха там.
7 Но Иисус рече: „Остави я. Тя бе запазила това за деня на погребението Ми.
8 Защото сиромасите имате при себе си винаги, а Мене не винаги имате.“
9 Голямо множество юдеи разбраха, че Иисус е там, и дойдоха не само заради Него, но за да видят и Лазар, когото Той възкреси от мъртвите.
10 А първосвещениците се сговориха да убият и Лазар,
11 защото заради него много юдеи ги напускаха и се присъединяваха с вяра към Иисус.
12 На другия ден множество хора, дошли на празника, чуха, че Иисус идва в Йерусалим,
13 взеха палмови клончета и излязоха да Го посрещнат, като викаха: „Осанна! Благословен е Идващият в името на Господа, Царят на Израил!“
14 А Иисус, като намери едно осле, възседна го, както е писано:
15 „Не бой се, дъще Сионова! Ето твоят Цар идва, възседнал осле.“
16 Учениците Му първоначално не разбраха това. Но когато Иисус се прослави, тогава си спомниха, че както това беше писано за Него, така и направиха за Него.
17 Множеството хора, което беше с Него, когато Той извика Лазар от гроба и го възкреси от мъртвите, разгласяваше за станалото.
18 Затова народът Го посрещна така, защото беше чул, че Той е извършил това чудо.
19 А фарисеите говореха помежду си: „Виждате ли, че нищо не помага? Ето цял свят тръгна след Него.“
20 Между дошлите на поклонение за празника имаше някои елини.
21 Те се приближиха до Филип, който беше от Витсаида Галилейска, и му казаха: „Господине, искаме да видим Иисус.“
22 Филип отиде и каза на Андрей, а после Андрей и Филип казаха на Иисус.
23 Иисус им отговори: „Дошъл е часът да се прослави Синът човешки.
24 Истината, истината ви казвам: ако житното зърно, като падне в земята, не умре, остава си самотно. Но ако умре, дава много плод.
25 Който обича живота си, ще го загуби, а който мрази живота си на този свят, ще го запази за вечен живот.
26 Който Ми служи, нека Ме последва; и където съм Аз, там ще бъде и Моят служител. И Моят Отец ще почете онзи, който Ми служи.
27 Душата Ми сега се смути и какво да кажа? Дали: „Отче, избави Ме от този час“? Но затова и дойдох – за този час.
28 Ще кажа: „Отче, прослави името Си!“ Тогава дойде глас от небето: „Прославих Го и пак ще Го прославя.“
29 А народът, който стоеше и чу гласа, казваше: „Гръмна се.“ Други пък казаха: „Ангел Му говори.“
30 Иисус отговори: „Не за Мене беше този глас, а за вас.
31 Сега започва съдът над този свят; сега князът на този свят ще бъде изгонен вън.
32 И когато Аз бъда издигнат от земята, ще привлека всички към Себе Си.“
33 А това говореше, за да посочи от каква смърт щеше да умре.
34 Народът Му отговори: „Ние сме слушали от закона, че Христос пребъдва за вечни времена. А защо Ти казваш, че Синът човешки трябвало да бъде издигнат? Кой е този Син човешки?“
35 Тогава Иисус им каза: „Още малко време светлината е с вас. Ходете, докато имате светлината, за да не ви обгърне мрак; а който ходи в мрака, не знае къде отива.
36 Докато имате светлината, вярвайте в светлината, за да бъдете синове на светлината.“ Като каза това, Иисус се оттегли и се скри от тях.
37 Макар и да бе направил толкова чудеса пред тях, те пак не вярваха в Него,
38 за да се сбъднат думите на пророк Исаия: „Господи, кой повярва на това, което е чул от нас? И пред кого се откри силата на Господа?“
39 Те затова не можеха да вярват, защото Исаия е казал още:
40 „Той ослепи очите им и вкамени сърцата им, така че с очи да не видят и със сърце да не разберат, за да не се обърнат и да ги изцеля.“
41 Това каза Исаия, когато беше видял славата Му и беше говорил за Него.
42 Все пак и от първенците мнозина повярваха в Него, но заради фарисеите не показваха това, за да не бъдат отлъчени от синагогата;
43 защото бяха обикнали повече човешката слава, отколкото Божията слава.
44 А Иисус с висок глас рече: „Който вярва в Мене, не в Мене вярва, а в Този, Който Ме е изпратил.
45 Който вижда Мене, вижда Този, Който Ме е изпратил.
46 Аз дойдох за светлина в света, за да не остане в мрак този, който вярва в Мене.
47 Ако някой чуе думите Ми и не повярва, Аз няма да го съдя, защото не дойдох да съдя света, а да спася света.
48 Който отхвърля Мене и не приема думите Ми, има кой да го съди: словото, което възвестих, то ще го съди в последния ден.
49 Защото Аз не говорих от Себе Си, но Отец, Който Ме изпрати, Той Ми даде заповед какво да кажа и какво да възвестя.
50 И зная, че Неговата заповед е вечен живот. Това, което Аз говоря, говоря го така, както Ми е казал Отец.“