1 В първия ден на седмицата Мария Магдалина дойде на гроба сутринта, докато беше още тъмно, и видя, че камъкът е отвален от гроба.
2 Тогава се затича, дойде при Симон Петър и при другия ученик, когото Иисус обичаше, и им каза: „Вдигнали са Господа от гроба и не знаем къде са Го положили.“
3 Тогава Петър и другият ученик станаха и тръгнаха към гроба.
4 Двамата тичаха заедно, но другият ученик тичаше по-бързо от Петър и дойде пръв на гроба.
5 И като надникна, видя, че повивките стоят, но не влезе вътре в гроба.
6 След него дойде Симон Петър, влезе в гроба и видя, че само повивките са останали.
7 А кърпата, която беше на главата Му, не стоеше при повивките, а беше свита на друго място.
8 Тогава влезе и другият ученик, който пръв беше дошъл на гроба. Той видя и повярва.
9 Защото те още не разбираха Писанието, че Той трябваше да възкръсне от мъртвите.
10 Тогава учениците се върнаха отново вкъщи.
11 А Мария стоеше до гроба отвън и плачеше. И както плачеше, тя надникна в гроба
12 и видя двама ангели в бели дрехи да седят – единият при главата, а другият при нозете, където беше лежало тялото на Иисус.
13 Те я попитаха: „Защо плачеш, жено?“ Тя им отговори: „Защото са взели моя Господ и аз не зная къде са Го положили.“
14 След тези думи тя се обърна назад и видя Иисус да стои, но не разбра, че това е Иисус.
15 Иисус я запита: „Защо плачеш, жено? Кого търсиш?“ Тя помисли, че това е градинарят, и Му каза: „Господине, ако ти си го изнесъл, кажи ми къде си Го положил и аз ще Го взема.“
16 Иисус ѝ каза: „Марийо!“ Тя се обърна и Му рече: „Равуни!“, което значи „Учителю“.
17 Иисус ѝ рече: „Не се докосвай до Мене, защото още не съм отишъл при Моя Отец. Но иди при братята Ми и им кажи: Отивам при Моя Отец и при вашия Отец, при Моя Бог и при вашия Бог.“
18 Мария Магдалина дойде и извести на учениците, че е видяла Господ и че Той ѝ е казал това.
19 А вечерта в същия ден, първия от седмицата, когато вратата на къщата, където се бяха събрали учениците Му, стоеше заключена заради страх от юдеите, дойде Иисус, застана сред тях и каза: „Мир ви нося!“
20 След тези думи Той им показа ръцете и ребрата Си. Учениците се зарадваха, като видяха Господа.
21 А Иисус пак им рече: „Мир ви нося! Както Отец изпрати Мене, така и Аз изпращам вас.“
22 Това като рече, духна и им каза: „Приемете Светия Дух.
23 На които простите греховете, на тях ще се простят; на които не простите, няма да им се простят.“
24 А Тома, един от дванадесетте, наричан Близнак, не беше с тях, когато дойде Иисус.
25 Другите ученици му казаха: „Видяхме Господ.“ А той им рече: „Ако не видя на ръцете Му раните от гвоздеите и не поставя пръста си в раните от гвоздеите, и не поставя ръката си в прободените Му ребра, няма да повярвам.“
26 След осем дена учениците Му бяха пак вкъщи, както и Тома заедно с тях. Иисус дойде, когато вратата беше заключена, застана сред тях и рече: „Мир ви нося!“
27 После каза на Тома: „Дай си пръста тук и виж ръцете Ми. Дай си ръката и я постави в ребрата Ми. И не бъди невярващ, а вярващ.“
28 Тома Му отговори: „Господ мой и Бог мой!“
29 Иисус му каза: „Тома, ти повярва, защото Ме видя. Блажени са тези, които не са видели, а са повярвали.“
30 Иисус извърши и много други чудеса пред учениците Си, за които не е писано в тази книга.
31 А тези са описани, за да вярвате, че Иисус е Христос, Божият Син, и като вярвате, да имате живот чрез Него.