Йоан 8 НП

Иисус Христос прощава на прелюбодейката

1 А Иисус отиде на Елеонската планина.

2 Рано сутринта дойде пак в храма. Целият народ се събра при Него. А Той седна и ги поучаваше.

3 Тогава книжниците и фарисеите доведоха една жена, уловена в прелюбодейство, и като я поставиха в средата,

4 казаха Му: „Учителю, тази жена беше хваната по време на прелюбодейство.

5 А Мойсей ни е заповядал в Закона да убиваме такива с камъни. Ти какво ще кажеш?“

6 Те казаха това, за да Го изкушат и да имат в какво да Го обвинят. А Иисус се наведе надолу и пишеше с пръст по земята, без да им обръща внимание.

7 И понеже продължаваха да Го питат, Той се изправи и им каза: „Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея.“

8 И пак се наведе надолу и пишеше по земята.

9 А те, като чуха това и понеже съвестта ги бореше, разотидоха се един по един, като започнаха от по-старите, та до последните. Иисус остана Сам с жената, която стоеше по средата.

10 Като се изправи и не видя никого освен жената, Иисус ѝ каза: „Жено, къде са твоите обвинители? Никой ли не те осъди?“

11 Тя отговори: „Никой, Господи!“ Иисус каза: „И Аз не те осъждам. Иди си и отсега нататък не съгрешавай вече.“

Иисус Христос е светлината на света

12 Иисус отново им каза: „Аз съм светлината на света. Който Ме последва, няма да ходи в мрака, но ще има светлината на живота.“

13 Тогава фарисеите Му казаха: „Ти Сам свидетелстваш за Себе Си. Твоето свидетелство не е истинно.“

14 В отговор Иисус им каза: „Въпреки че Аз сам свидетелствам за Себе Си, свидетелството Ми е истинно, защото зная откъде съм дошъл и накъде отивам. А вие не знаете откъде съм дошъл или накъде отивам.

15 Вие съдите по човешки, Аз не съдя никого.

16 И ако съдя, Моят съд е истинен, защото не съм сам, но Аз съм с Отец, Който Ме е изпратил.

17 А в Закона ви е писано, че свидетелството на двама души е истинно.

18 Сам Аз свидетелствам за Себе Си и Отец, Който ме е изпратил, свидетелства за Мене.“

19 Тогава Го попитаха: „Къде е Твоят Отец?“ Иисус отговори: „Не познавате нито Мене, нито Моя Отец. Ако Ме познавахте, щяхте да познавате и Моя Отец.“

20 Иисус каза тези думи при кутиите за дарения, като поучаваше в храма. И никой не Го задържа, понеже Неговият час още не беше дошъл.

„Където Аз отивам, вие не можете да дойдете“

21 Иисус им каза пак: „Аз отивам и ще Ме търсите, и ще умрете в греха си. Където Аз отивам, вие не можете да дойдете.“

22 Тогава юдеите си рекоха: „Да не би да се самоубие щом говори: „Където Аз отивам, вие не можете да дойдете“?“

23 А Той им каза: „Вие сте от тези, които са долу; Аз съм от тези, които са горе. Вие сте от този свят, Аз не съм от този свят.

24 Затова ви казах, че ще умрете в греховете си. Наистина, ако не Ми повярвате, че съм Аз, ще умрете в греховете си.“

25 Тогава Го попитаха: „Кой си Ти?“ Иисус им отговори: „Аз съм това, което ви говоря от самото начало.

26 Много имам да говоря за вас и да ви съдя. Обаче Онзи, Който Ме е изпратил, е истинен и каквото съм чул от Него, това говоря на света.“

27 Те не разбраха, че им говореше за Отец.

28 Тогава Иисус им каза: „Когато издигнете Сина човешки, тогава ще разберете, че съм Аз и нищо не върша от Себе Си, но говоря това, което Моят Отец Ме е научил.

29 И Този, Който Ме е изпратил, е с Мене. Отец не Ме е оставил сам, защото Аз върша винаги онова, което Му е угодно.“

30 Докато Той говореше това, мнозина повярваха в Него.

„Истината ви прави свободни“

31 Тогава Иисус каза на повярвалите в Него юдеи: „Ако пребъдвате в Моето учение, вие сте истински Мои ученици

32 и ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни.“

33 Отговориха Му: „Ние сме потомци на Авраам и никога на никого не сме робували. Защо Ти казваш: „Ще станете свободни“?“

34 Иисус им отвърна: „Истината, истината ви казвам: всеки, който върши грях, е роб на греха.

35 Но робът не принадлежи вечно на един дом, а синът принадлежи вечно.

36 И тъй, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни.

37 Зная, че сте Авраамови потомци, но все пак искате да Ме убиете, защото учението Ми не намира място у вас.

38 Аз говоря за това, което съм видял у Своя Отец, а вие вършите онова, което сте видели у вашия баща.“

39 В отговор те Му казаха: „Нашият баща е Авраам.“ Иисус им рече: „Ако бяхте синове на Авраам, щяхте да вършите Авраамовите дела.

40 А сега искате да убиете Мене, Човека, Който ви каза истината, която чу от Бога. Това Авраам не е вършил.

41 Вие вършите делата на вашия баща.“ Казаха Му: „Ние не сме родени от блудство. Един Отец имаме – Бог.“

42 Иисус им отвърна: „Ако Бог беше ваш Отец, щяхте да Ме обичате, защото Аз от Бога излязох и дойдох, понеже Аз не идвам от Себе Си, но Той Ме изпрати.

43 Защо не разбирате какво говоря Аз? Защото не можете да слушате учението Ми.

44 Ваш баща е дяволът и вие искате да изпълнявате желанията на баща си. Той си беше от началото човекоубиец и не устоя в истината, понеже у него няма истина. Когато изговаря лъжа, говори своето, защото е лъжец и баща на лъжата.

45 А понеже Аз говоря истината, не Ми вярвате.

46 Кой от вас ще Ме обвини в грях? Ако говоря истината, защо не Ми вярвате?

47 Който е от Бога, той слуша Божиите слова. Вие затова не слушате, понеже не сте от Бога.“

Иисус Христос и Авраам

48 Юдеите в отговор на думите Му казаха: „Не сме ли прави, когато казваме, че си самарянин и у Тебе има бяс?“

49 Иисус отвърна: „У Мене няма бяс, но Аз почитам Своя Отец, а вие Ме унижавате.

50 Аз обаче не търся слава за Себе Си. Друг е, Който я търси и съди.

51 Истината, истината ви казвам: ако някой спази учението Ми, няма да види смърт за вечни времена.“

52 Тогава юдеите Му казаха: „Сега разбрахме, че у Тебе има бяс. Авраам умря, също и пророците, а Ти казваш: „Ако някой спази учението Ми, няма да вкуси смърт за вечни времена.“

53 Нима Ти си по-голям от нашия баща Авраам, който умря? И пророците умряха. Ти на какъв се правиш?“

54 Иисус отговори: „Ако Аз славя Сам Себе Си, славата Ми е нищо. Моят Отец е Този, Който Ме прославя и за Когото вие казвате, че е ваш Бог.

55 Не Го познахте, но Аз Го познавам. И ако кажа, че не Го познавам, ще бъда лъжец като вас. Но Аз Го познавам и спазвам словото Му.

56 Авраам, вашият баща, очакваше с радост да види Моя ден; и го видя, и се зарадва.“

57 Тогава юдеите Му казаха: „Нямаш още петдесет години, а си видял Авраам?“

58 Иисус им рече: „Истината, истината ви казвам: Аз съм отпреди да се роди Авраам.“

59 Тогава грабнаха камъни, за да хвърлят върху Него, но Иисус се скри и излезе от храма, като мина посред тях, и така си отиде.

глави

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21