1 И тъй, когато Иисус узна, че фарисеите са чули, че Той повече от Йоан придобива ученици и кръщава –
2 въпреки че Сам Иисус не кръщаваше, а учениците Му,
3 Той напусна Юдея и тръгна отново за Галилея.
4 Но трябваше да мине през Самария.
5 И така, дойде до един самарийски град, наричан Сихар, близо до землището, което Яков бе дал на сина си Йосиф.
6 Там беше Яковият кладенец. Уморен от пътуването, Иисус седеше при кладенеца. Беше около дванадесет часа.
7 Една жена от Самария дойде да си налее вода. Иисус ѝ каза: „Дай Ми да пия!“
8 Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна.
9 Тъй като юдеите не общуват със самаряните, самарянката Го попита: „Как Ти, Който си юдеин, искаш да пиеш вода от мене, която съм самарянка?“
10 Иисус в отговор ѝ каза: „Ако ти знаеше Божия дар и кой е Този, Който ти казва „Дай Ми да пия“, ти сама щеше да поискаш от Него и Той щеше да ти даде жива вода.“
11 Жената Му каза: „Господине, нямаш съд, а и кладенецът е дълбок. Откъде тогава имаш живата вода?
12 Нима Ти си по-голям от баща ни Яков, който ни даде този кладенец – и от него са пили сам той и потомците му, и неговите стада?“
13 Иисус ѝ отговори: „Всеки, който пие от тази вода, пак ще ожаднее,
14 а който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее за вечни времена, тъй като водата, която ще му дам, ще стане в него извор, чиято вода блика за вечен живот.“
15 Жената Му каза: „Господине, дай ми тази вода, за да не ожаднявам и да не идвам тук да наливам!“
16 Казва ѝ Иисус: „Иди, повикай мъжа си и ела тука.“
17 Жената отговори: „Нямам мъж.“ Иисус ѝ рече: „Добре каза: „Нямам мъж“,
18 защото петима мъже си имала и този, който сега имаш, не ти е мъж. Ти Ми каза истината.“
19 Жената Му рече: „Господине, виждам, че Ти си пророк.
20 Нашите праотци са се покланяли на Бога в тази планина, а вие казвате, че в Йерусалим е мястото, където ние трябва да се покланяме.“
21 Иисус ѝ рече: „Жено, повярвай Ми, че настъпва часът, когато нито в тази планина, нито в Йерусалим ще се покланяте на Отец.
22 Вие се покланяте на нещо, което не познавате, а ние се покланяме на това, което познаваме, защото спасението идва от юдеите.
23 Но идва часът и вече е дошъл, когато истинските поклонници ще се покланят на Отец с дух и с истина, защото Отец изисква Неговите поклонници да бъдат такива.
24 Бог е Дух и Неговите поклонници трябва да се покланят с дух и с истина.“
25 Жената Му рече: „Зная, че ще дойде Месия, наричан още Христос. Когато Той дойде, ще ни извести всичко.“
26 Иисус ѝ каза: „Аз, Който говоря с тебе, съм Този.“
27 В това време дойдоха учениците Му и се почудиха, че разговаря с жена. Но никой не рече: „Какво искаш?“ или „Какво говориш с нея?“
28 Тогава жената остави стомната за вода, отиде в града и каза на хората:
29 „Елате да видите един човек, който ми каза всичко, което съм направила. Да не би Той да е Христос?“
30 Тогава те излязоха от града и тръгнаха към Него.
31 Междувременно учениците Го молеха: „Учителю, яж!“
32 Но Той им каза: „Аз имам храна да ям, за която вие не знаете.“
33 Затова учениците започнаха да се питат: „Да не би някой да Му е донесъл да яде?“
34 Иисус им каза: „Моята храна е да изпълнявам волята на Онзи, Който Ме е изпратил, и да завърша Неговото дело.
35 Не казвате ли вие, че има още четири месеца и ще дойде жетвата? Аз пък ви казвам: повдигнете очите си и вижте нивите, че са побелели и готови за жетва!
36 Жетварят получава награда и събира плод за вечен живот, за да се радват заедно и сеячът, и жетварят.
37 Защото в този случай права си е поговорката, че един сее, а друг жене.
38 Аз ви изпратих да женете това, за което вие не сте се трудили. Други се трудиха, а вие събирате плодовете.“
39 И много самаряни от този град повярваха в Него заради думите на жената, която свидетелстваше: „Той ми каза всичко, което съм извършила.“
40 Когато самаряните дойдоха при Него, помолиха Го да остане при тях. И Той остана там два дена.
41 Тогава много повече хора повярваха заради думите Му
42 и казваха на жената: „Ние вярваме вече не заради твоите думи, а понеже сами чухме и знаем, че Този наистина е Спасителят на света, Христос.“
43 А след двата дена Той излезе оттам и отиде в Галилея.
44 Защото Иисус Сам бе засвидетелствал, че един пророк не е на почит в отечеството си.
45 И така, когато дойде в Галилея, галилейците Го приеха, след като бяха видели всичко, което Той стори в Йерусалим на празника – понеже и те бяха ходили на празника.
46 Тогава Иисус отново отиде в Кана Галилейска, където беше превърнал водата във вино.Имаше един царски служител, чийто син беше болен в Капернаум.
47 Като чу, че Иисус е пристигнал от Юдея в Галилея, той дойде при Него и Го помоли да отиде в Капернаум и да изцели неговия син, тъй като беше на умиране.
48 А Иисус му каза: „Ако не видите знамения и чудеса, няма да повярвате.“
49 Царският служител Му отговори: „Господине, ела, преди детето ми да е умряло.“
50 Иисус му каза: „Иди си, синът ти е жив!“ И човекът повярва на казаното му от Иисус и си отиде.
51 А когато той вече пристигаше, неговите слуги го срещнаха и му съобщиха: „Синът ти е жив.“
52 А той ги попита за часа, когато на сина му е станало по-леко. И те му отговориха: „Вчера в един часа след обяд огънят му премина.“
53 Тогава бащата разбра, че това беше станало в същия час, когато Иисус му каза: „Синът ти е жив.“ И той, и целият му дом повярваха.
54 А това вече второ чудо Иисус извърши, след като беше дошъл от Юдея в Галилея.