1 След тези думи Иисус излезе с учениците Си отвъд потока Кедрон, където имаше градина, в която влязоха Сам Той и учениците Му.
2 А това място знаеше и Юда, който щеше да Го предаде, защото Иисус често се събираше там с учениците Си.
3 Тогава Юда взе отряд войници, както и слуги от първосвещениците и фарисеите, и отиде там с фенери, факли и оръжие.
4 А Иисус, знаейки всичко, което щеше да се случи с Него, излезе и ги попита: „Кого търсите?“
5 Отговориха Му: „Иисус Назарянина.“ Иисус им каза: „Аз съм.“ С тях стоеше и Юда, който Го предаваше.
6 Когато Той им каза: „Аз съм“, те се дръпнаха назад и паднаха на земята.
7 Пак ги попита: „Кого търсите?“ Те казаха: „Иисус Назарянина.“
8 Иисус отговори: „Казах ви, че съм Аз. Ако Мене търсите, тях оставете да си отидат!“
9 Така се сбъднаха думите, казани от Него: „Никого не изгубих от тези, които си Ми дал.“
10 А Симон Петър, който имаше нож, го извади, удари слугата на първосвещеника и му отряза дясното ухо. Името на слугата беше Малх.
11 Но Иисус рече на Петър: „Върни ножа си в ножницата. Да не изпия ли чашата, която Ми е дал Отец?“
12 Тогава отрядът, хилядникът и слугите на юдеите хванаха Иисус, вързаха Го
13 и Го отведоха първо при Ана; защото той беше тъст на Каяфа, който през онази година беше първосвещеник.
14 А Каяфа беше онзи, който беше дал съвет на юдеите, че е по-добре един човек да загине за народа.
15 След Иисус вървяха Симон Петър и другият ученик. А този ученик беше познат на първосвещеника и влезе с Иисус в двора на първосвещеника.
16 Петър стоеше вън до вратата. А другият ученик, който беше познат на първосвещеника, излезе, говори на вратарката и въведе Петър.
17 Тогава слугинята вратарка каза на Петър: „Да не си и ти от учениците на Този Човек?“ Той отговори: „Не съм.“
18 А слугите и стражите бяха наклали огън, понеже беше студено, стояха и се грееха. Петър стоеше с тях и се грееше.
19 А първосвещеникът попита Иисус за учениците Му и за учението Му.
20 Иисус му отговори: „Аз открито говорих на света. Винаги съм поучавал в синагогите и в храма, където се събират всички юдеи, и не съм говорил на скрито място.
21 Защо питаш Мене? Питай онези, които са слушали какво им говорих. Ето те знаят какво съм говорил.“
22 Щом Той каза това, един от слугите, който стоеше наблизо, удари плесница на Иисус и рече: „Така ли отговаряш на първосвещеника?“
23 Иисус му отговори: „Ако говорих непристойно, докажи го. Ако добре говорих – защо Ме биеш?“
24 Тогава Ана Го изпрати вързан при първосвещеник Каяфа.
25 А Симон Петър стоеше и се грееше. Попитаха го: „Да не си и ти от Неговите ученици?“ Той се отрече и отговори: „Не съм.“
26 Един от слугите на първосвещеника, сродник на този, на когото Петър бе отрязал ухото, каза: „Не те ли видях аз в градината с Него?“
27 Петър пак се отрече и веднага пропя петел.
28 Тогава отведоха Иисус от Каяфа в преторията. Беше рано сутринта. Юдеите не влязоха в преторията, за да не се осквернят и да могат да ядат пасхалната вечеря.
29 Затова Пилат излезе при тях и каза: „В какво обвинявате Този Човек?“
30 Отговориха му: „Ако Той не беше злодей, нямаше да ти Го предадем.“
31 Пилат им рече: „Вземете Го вие и Го съдете по вашия закон.“ Юдеите му казаха: „Ние нямаме право да предадем никого на смърт.“
32 Така се сбъднаха думите на Иисус, с които беше посочил от каква смърт щеше да умре.
33 Пилат пак влезе в преторията, повика Иисус и Го попита: „Ти ли си Царят на юдеите?“
34 Иисус му отвърна: „От себе си ли казваш това, или други са ти говорили за Мене?“
35 Пилат Му отговори: „Нима съм юдеин? Твоят народ и първосвещениците Те предадоха на мене. Какво си извършил?“
36 Иисус отговори: „Моето царство не произхожда от този свят. Ако царството Ми беше от този свят, Моите служители щяха да се борят да не бъда предаден на юдеите. Моето царство обаче не е оттук.“
37 Пилат Му рече: „И така, цар ли си Ти?“ Иисус отговори: „Ти казваш, че съм цар. Аз затова се родих и затова дойдох на света, за да свидетелствам за истината. Всеки, който е за истината, слуша Моя глас.“
38 Тогава Пилат Го запита: „Какво е истина?“И след тези думи той пак излезе при юдеите и им рече: „Аз не намирам никаква вина у Него.
39 Но вие имате обичай да ви пускам по един затворник за Пасха. Искате ли да ви пусна Царя на юдеите?“
40 Тогава всички отново закрещяха с думите: „Не Него, а Вара̀ва.“ Варава пък беше разбойник.