1 След това имаше юдейски празник и Иисус отиде в Йерусалим.
2 А в Йерусалим близо до Овчата порта се намира къпалня, по еврейски наричана Витезда, която се състои от пет засводени отделения.
3 В тях лежеше голямо множество болни, слепи, куци и парализирани.
5 Там имаше един човек, болен от тридесет и осем години.
6 Иисус го видя да лежи и понеже знаеше, че боледува от дълго време, попита го: „Искаш ли да оздравееш?“
7 Болният Му отговори: „Господине, нямам си човек да ме спусне в къпалнята, когато се раздвижи водата. Докато аз отида, друг слиза преди мене.“
8 Иисус му каза: „Стани, вдигни постелката си и ходи!“
9 Човекът веднага оздравя, вдигна постелката си и започна да ходи.А този ден беше събота.
10 Затова юдеите казаха на изцеления: „Събота е и не ти е позволено да вдигаш постелката си.“
11 Той им отговори: „Онзи, Който ме изцели, Той ми рече: „Вдигни постелката си и ходи!“
12 Попитаха го: „Кой е Човекът, Който ти рече: „Вдигни постелката си и ходи?“
13 Но изцеленият не знаеше кой е Излекувалият го, защото Иисус се беше отдръпнал поради тълпата, която беше на това място.
14 След това Иисус го намери в храма и му каза: „Ето ти оздравя! Недей греши вече, за да не те сполети нещо по-лошо.“
15 Човекът отиде и извести на юдеите, че Иисус е, Който го изцели.
16 Затова юдеите гонеха Иисус и търсеха случай да Го убият, понеже вършеше такива неща в събота.
17 А Иисус им казваше: „Моят Отец досега работи и Аз работя.“
18 Затова юдеите още повече се стремяха да Го убият, защото не само нарушаваше съботата, но и наричаше Бога Свой Отец, като правеше Себе Си равен на Бога.
19 Иисус отговори на упреците им така: „Истината, истината ви казвам: Синът не може да прави нищо от Себе Си, а върши само това, което види Отец да прави. Понеже онова, което Той прави, това прави също и Синът.
20 Защото Отец обича Сина и Му показва всичко, което Сам Той прави. Той ще Му покаже и по-големи дела от тези, та да се чудите.
21 Защото както Отец възкресява мъртви и дава живот, така и Синът дава живот на тези, на които иска.
22 Също тъй Отец Сам не съди никого, но предаде целия съд на Сина,
23 за да почитат всички Сина, както почитат Отец. Който не почита Сина, той не почита и Отец, Който Го е изпратил.
24 Истината, истината ви казвам: който слуша словото Ми и вярва в Онзи, Който Ме е изпратил, има вечен живот. Той няма да дойде на съд, но е преминал от смъртта в живота.
25 Истината, истината ви казвам: идва часът и вече е дошъл, когато мъртвите ще чуят гласа на Божия Син и които го чуят, ще живеят.
26 Защото както Отец има живот у Себе Си, така е дал и на Сина да има живот у Себе Си.
27 И Му е дал власт да извършва съд, защото Той е Синът човешки.
28 Недейте се чуди на това, защото идва часът, когато всички, които са в гробовете, ще чуят Неговия глас
29 и ще излязат: онези, които са правили добро, ще възкръснат за живот, а които са правили зло, ще възкръснат за осъждане.
30 Аз не мога да правя нищо от Себе Си. Както слушам, така и съдя, и Моят съд е праведен, защото не се стремя да бъде Моята воля, а волята на Отец, Който Ме е изпратил.
31 Ако Аз свидетелствам за Себе Си, свидетелството Ми не е истинно.
32 Има Друг, Който свидетелства за Мене, и зная, че е истинско свидетелството, с което свидетелства за Мене.
33 Вие пратихте хора при Йоан и той засвидетелства истината.
34 Аз нямам нужда от свидетелството на човек, но казвам това, за да се спасите вие.
35 Йоан беше като светилник, който гори и свети, а вие пожелахте да се радвате за кратко време на светлината му.
36 Но Аз имам по-голямо свидетелство от Йоановото, защото делата, които Отец Ми даде да извърша, самите тези дела, които върша, свидетелстват за Мене, че Отец Ме е изпратил.
37 И Отец, Който Ме е изпратил, Сам свидетелства за Мене. А вие нито някога сте чули гласа Му, нито сте видели как изглежда.
38 И Неговото слово не пребъдва във вас, понеже не вярвате на Този, Когото Той е изпратил.
39 Изследвате Писанията, понеже мислите в тях да намерите вечен живот, и те са, които свидетелстват за Мене.
40 Но не искате да дойдете при Мене, за да имате живот.
41 Аз не търся да получа слава от хората,
42 но зная, че вие нямате у себе си любов към Бога.
43 Аз дойдох в името на Моя Отец, а не Ме приемате. Но ако друг дойде от свое име, него ще приемете.
44 Как вие можете да повярвате, когато приемате слава един от друг, а не се стремите към славата от Единствения.
45 Не мислете, че Аз ще ви обвинявам пред Отец. Има против вас обвинител – Мойсей, на когото вие се уповавате.
46 Защото ако бяхте повярвали на Мойсей, щяхте да повярвате и на Мене, понеже той за Мене писа.
47 Но ако не вярвате на неговите писания, как ще вярвате на Моите думи?“