1 Това ви казах, за да не се разколебаете във вярата си.
2 Ще ви отлъчат от синагогите. Идва дори време, когато всеки, който ви убие, ще мисли, че изпълнява дълга си пред Бога.
3 Те ще постъпят така с вас, защото не познаха нито Отец, нито Мене.
4 Но ви казах това, та когато настъпи времето, да си спомните, че съм ви казал. А отначало не ви казах това, защото бях с вас.
5 А сега отивам при Този, който Ме е изпратил, и никой от вас не ме пита: „Къде отиваш?“
6 Но понеже ви казах това, скръб изпълни сърцата ви.
7 Аз обаче ви казвам истината: за вас е по-добре Аз да си отида. Защото, ако не си отида, Утешителят няма да дойде при вас, а ако си отида, ще ви Го изпратя.
8 И когато Той дойде, ще изобличи света за грях, за правда и за съд:
9 за грях, защото не вярват в Мене;
10 за правда, защото Аз отивам при Моя Отец и няма повече да ме виждате;
11 а за съд, защото князът на този свят е осъден.
12 Имам още много да ви говоря, но сега не можете да го понесете.
13 А когато дойде Той, Духът на истината, Той ще ви упъти към пълната истина. Защото няма да говори от Себе Си, а ще говори, каквото чуе, и ще ви възвестява бъдещето.
14 Той ще прослави Мене, защото от Моето ще вземе и ще ви възвестява.
15 Всичко, което има Отец, е Мое. Затова казах: „Той от Моето ще вземе и ще ви възвестява.“
16 Още малко и няма да Ме виждате. И след още малко пак ще Ме видите, защото отивам при Отец.“
17 Тогава някои от учениците Му се питаха помежду си: „Какво означава това, което ни каза: „Още малко и няма да Ме виждате. И след още малко пак ще Ме видите, защото отивам при Отец“?“
18 И си говореха: „Какво означава казаното: „Още малко“? Не знаем какво говори.“
19 Иисус разбра, че те искат да Го попитат, и им рече: „За това ли се питате помежду си, което казах: „Още малко и няма да Ме виждате. И след още малко пак ще Ме видите?“
20 Истината, истината ви казвам: вие ще плачете и ще ридаете, а светът ще се радва. Вие ще се наскърбите, но скръбта ви ще се обърне в радост.
21 Жената, когато ражда, има болки, защото е дошъл часът ѝ. Но след като роди детето, от радост не помни вече мъките, защото се е родил човек на света.
22 Така и вие сега сте изпълнени със скръб. Но Аз пак ще ви видя и ще се зарадват сърцата ви, и вашата радост никой няма да ви я отнеме.
23 В този ден вие няма да Ме питате за нищо. Истината, истината ви казвам: каквото и да поискате от Отец в Мое име, Той ще ви даде.
24 Досега нищо не сте искали в Мое име. Искайте и ще получите, за да бъде радостта ви пълна.
25 Всичко това ви говорих досега с притчи, но настъпва час, когато няма да ви говоря вече с притчи, а открито ще ви възвестя за Отец.
26 В този ден ще помолите в Мое име и не ви казвам: „Аз ще помоля Отец за вас“,
27 защото Сам Отец ви обича, понеже вие Ме обикнахте и повярвахте, че Аз съм излязъл от Бога.
28 Излязох от Отец и дойдох на света. Сега напускам света и отивам при Отец.“
29 Неговите ученици Му казаха: „Ето сега Ти говориш открито – без никаква притча.
30 Сега разбираме, че знаеш всичко и няма нужда да Те пита някой. Поради това вярваме, че си излязъл от Бога.“
31 Иисус им отговори: „Дали вярвате сега?
32 Ето настъпва час, и е дошъл вече, всички да се разбягате по домовете си и Мене Сам да Ме оставите. Но Аз не съм Сам, защото Отец е с Мене.
33 Това ви казах, за да имате в Мене мир. В света ще претърпите мъки, но смелост: Аз победих света.“