1 Когато минаваше, Иисус видя един човек, сляп по рождение.
2 И учениците Му Го попитаха: „Учителю, заради чий грях той се е родил сляп – негов или на родителите му?“
3 Иисус отговори: „Нито той е съгрешил, нито родителите му, но е сляп, за да се прояви Божията сила върху него.
4 Аз трябва да върша делата на Този, Който Ме е изпратил, докато е ден. Настъпва нощ, когато никой не може да работи.
5 Докато съм в света, Аз съм светлина на света.“
6 Като каза това, плюна на земята, направи калчица с плюнката, намаза с калчицата очите на слепия
7 и му каза: „Иди да се умиеш в къпалнята Силоам“ – което означава „Изпратен от Бога“. Човекът отиде, уми се и се върна прогледнал.