4 Аз трябва да върша делата на Този, Който Ме е изпратил, докато е ден. Настъпва нощ, когато никой не може да работи.
5 Докато съм в света, Аз съм светлина на света.“
6 Като каза това, плюна на земята, направи калчица с плюнката, намаза с калчицата очите на слепия
7 и му каза: „Иди да се умиеш в къпалнята Силоам“ – което означава „Изпратен от Бога“. Човекът отиде, уми се и се върна прогледнал.
8 А съседите и онези, които бяха го виждали преди това, че беше сляп, казваха: „Не е ли този, който седеше и просеше?“
9 Едни казваха: „Той е“, а други: „Не е, но прилича на него.“ Той пък казваше: „Аз съм.“
10 Попитаха го: „Как ти се отвориха очите?“