1 Уверявам ви: този, който не влиза в кошарата през вратата, а се покатерва от друго място, е крадец и разбойник.
2 А този, който влиза през вратата, е пастирът на стадото.
3 На него пазачът отваря вратата и овцете чуват гласа му. Той вика своите овце по име и ги извежда.
4 И когато ги изведе всичките, тръгва пред тях и те го следват, защото познават гласа му.
5 Те никога няма да тръгнат след непознат човек, а ще избягат от него, защото не познават гласа му.“
6 Исус им разказа тази притча, но те не разбраха смисъла й.
7 Затова Исус каза отново: „Уверявам ви: аз съм вратата за овцете.
8 Всички, които дойдоха преди мен, са крадци и разбойници и овцете не ги послушаха.
9 Аз съм вратата: който влезе през мен, ще бъде спасен. Ще може да влиза и да излиза, и ще намира всичко, от което се нуждае.
10 Крадецът идва единствено да краде, да убива и да руши, а аз дойдох, за да дам живот – живот в цялата му пълнота.
11 Аз съм добрият пастир. Добрият пастир живота си дава за овцете.
12 Наемният работник не е като пастира, защото не е стопанин на овцете и щом види, че идва вълк, ги изоставя и избягва. Тогава вълкът напада овцете и те се пръсват на разни страни.
13 Наемният работник побягва, защото само са го наели и той не милее за овцете.
14 Аз съм добрият пастир. Аз познавам овцете си и овцете ми ме познават,
15 също както Отец ме познава и аз познавам Отца. Аз давам живота си за тези овце.
16 Имам и други овце, които не са в това стадо. Трябва и тях да доведа. Те ще слушат гласа ми и ще станат едно стадо с един пастир.
17 Отец ме обича, защото давам живота си, за да го получа отново.
18 Никой не ми го отнема, аз го давам по собствена воля. Имам право да го дам и имам право отново да го получа. Това ми заповяда моят Баща.“
19 Тези думи отново предизвикаха спорове сред юдеите.
20 Много от тях казваха: „В него се е вселил демон и той е полудял. Защо го слушате?“
21 Други говореха: „Това не са думи на човек, в който се е вселил демон. Нима демон може да върне зрението на слепец?“
22 В Ерусалим дойде време за празника Освещение. Беше зима.
23 Исус се намираше в двора на храма при Соломоновия портик.
24 Юдейските водачи се събраха около него и казаха: „Колко време ще ни държиш в недоумение? Ако ти си Месията, кажи ни го ясно.“
25 Исус отговори: „Вече ви казах, но вие не вярвате. Делата, които върша в името на моя Баща, показват кой съм.
26 Но вие не вярвате, защото не сте от моето стадо.
27 Моите овце слушат гласа ми. Аз ги познавам и те ме следват.
28 Аз им давам вечен живот. Те никога няма да умрат и никой не може да ги грабне от ръката ми.
29 Моят Баща, който ми ги е дал, е по-велик от всичко и никой не може да ги грабне от ръката на Отца.
30 Аз и Отец сме едно.“
31 Юдеите отново взеха камъни, за да го убият.
32 Исус им каза: „Аз извърших за вас много добри дела според заповедта на Отца. За кое от тях искате да ме убиете с камъни?“
33 Юдеите отвърнаха: „Искаме да те убием с камъни не заради добро, което си извършил, а защото богохулстваш и макар че си простосмъртен, се представяш за Бог.“
34 Исус попита: „Не е ли написано във вашия закон: «Казах, че сте богове»?
35 Той нарича богове хората, на които е дадено Божието послание, а Писанията не могат да бъдат отменени.
36 Защо тогава казвате, че богохулствам, когато казах: «Аз съм Божият Син»? Аз съм този, когото Отец избра и изпрати в света.
37 Ако не върша делата на моя Баща, не ми вярвайте.
38 Но ако ги върша, дори и да не вярвате на мен, трябва да вярвате на делата ми и тогава ще знаете и ще разберете, че Отец е в мен и аз съм в Отца.“
39 Тогава юдеите отново се опитаха да го хванат, но той се изплъзна от ръцете им.
40 След това пак се върна на другия бряг на река Йордан, на мястото, където Йоан беше кръщавал по-рано, и остана там.
41 Много хора дойдоха при него и казваха: „Йоан никога не извърши знамение, но всичко, което каза за този човек, е вярно.“
42 И мнозина там повярваха в Исус.