1 След това Исус премина на другия бряг на Галилейското езеро (или Тивериадското езеро)
2 и много хора го последваха, защото бяха видели знаменията над болни хора, които бе извършил.
3 Исус се изкачи на хълма и седна там с учениците си.
4 Наближаваше юдейският празник Пасха.
5 Исус вдигна поглед и като видя, че към него идват много хора, каза на Филип: „Къде можем да купим достатъчно хляб, за да нахраним всички тези хора?“
6 (Той каза това само за да изпита Филип, защото вече знаеше какво ще направи.)
7 Филип отговори: „И с двеста динария пак няма да можем да купим достатъчно хляб, за да нахраним тези хора – всеки ще получи само по един залък.“
8 Друг ученик на Исус (Андрей – братът на Симон Петър) му каза:
9 „Едно момченце тук има пет ечемичени хляба и две риби, но какво е това за толкова много народ?“
10 Исус отговори: „Кажете на хората да седнат.“ (На това място имаше много трева.) Всички насядаха. (Мъжете бяха около пет хиляди.)
11 Тогава Исус взе хлябовете, благодари на Бога и раздаде на седналите на тревата, като всеки взе колкото искаше. Същото направи и с рибата.
12 Когато всички се нахраниха, Исус каза на учениците си: „Съберете останалите парчета, за да не се хвърли нищо!“
13 И учениците събраха останалото от петте ечемичени хляба и напълниха дванадесет големи кошници с къшеи, след като всички бяха яли.
14 Когато видяха знамението, което Исус извърши, хората започнаха да говорят: „Този човек наистина е Пророкът, който трябваше да дойде в света.“
15 Исус разбра, че искат насила да го заставят да стане цар и затова отново отиде на хълма сам.
16 Привечер учениците му слязоха до езерото.
17 Вече беше тъмно, а Исус още не се беше върнал. Те се качиха на една лодка и се отправиха през езерото към Капернаум.
18 Духаше силен вятър и вълните ставаха все по-големи.
19 Бяха гребали пет-шест километра, когато видяха Исус да върви по водата, приближавайки се към лодката, и се изплашиха.
20 Но той им каза: „Не се страхувайте! Аз съм!“
21 Тогава учениците с радост го взеха в лодката и тя веднага стигна до мястото, към което бяха тръгнали.
22 На следващия ден множеството, което беше останало на другия бряг на езерото и знаеше, че там има само една лодка, разбра, че Исус не се е качил на нея с учениците си и че те са заминали сами.
23 Тогава от Тивериада дойдоха няколко лодки и спряха на брега близо до мястото, където хората бяха яли хляба, след като Господ беше казал благодарствена молитва.
24 И като видяха, че нито Исус, нито учениците му са там, хората се качиха в лодките и отидоха в Капернаум да го търсят.
25 Когато го намериха на другия бряг на езерото, го попитаха: „Учителю, кога дойде тук?“
26 Исус отговори: „Уверявам ви: търсите ме не заради знаменията, които видяхте да върша, а защото ядохте хляб и се наситихте.
27 Трудете се не за нетрайната храна, а за храната, която трае вечно и носи вечен живот. Човешкият Син ще ви даде тази храна, защото върху него Бог Отец е положил своя печат на одобрение.“
28 Хората го попитаха: „Какво трябва да правим, за да вършим делата, които Бог изисква?“
29 Исус отговори: „Това, което Бог иска от вас, е да вярвате в Онзи, когото той изпрати.“
30 А хората попитаха: „Какво знамение ще извършиш, за да видим и да ти повярваме? Какво ще направиш?
31 Нашите предци ядоха манна в пустинята, както е казано в Писанията: «Даде им да ядат хляб от небето.»“
32 Тогава Исус им отговори: „Уверявам ви: не Моисей ви даде хляб от небето, а моят Баща ви дава истинския хляб от небето,
33 защото Божият хляб е Този, който слиза от небето и дава живот на света.“
34 Те му казаха: „Господине, давай ни винаги този хляб.“
35 Исус им каза: „Аз съм хлябът, който дава живот. Който дойде при мен, никога няма да огладнее, и който повярва в мен, никога няма да ожаднее.
36 Но и по-рано ви казах, че ме видяхте, и пак не вярвате.
37 Всеки, който Отец ми дава, ще дойде при мен и който дойде при мен, никога няма да го отпратя,
38 защото слязох от небето не да върша каквото аз искам, а каквото Онзи, който ме е изпратил, иска.
39 Това е волята на Онзи, който ме изпрати: да не загубя нито един от тези, които той ми е дал, а да възкреся всички в последния ден.
40 Това е волята на моя Баща: всеки, който види Сина и повярва в него, да има вечен живот и аз ще го възкреся в последния ден.“
41 Тогава някои юдеи започнаха да негодуват против него, защото той каза: „Аз съм хлябът, слязъл от небето.“
42 „Това не е ли Исус, синът на Йосиф? Ние познаваме баща му и майка му! Как може сега да казва, че е слязъл от небето?“ – говореха те.
43 Исус им отвърна: „Престанете да негодувате помежду си.
44 Никой не може да дойде при мен, освен ако Отец, който ме изпрати, не го привлече. И аз ще го възкреся в последния ден.
45 Пророците писаха: «И всички ще бъдат научени от Бога.» Всеки, който слуша Отца и се учи от него, идва при мен.
46 Но никой не е видял Отца, освен Онзи, който е дошъл от Бога. Той е единственият, който е видял Отца.
47 Уверявам ви: който вярва, има вечен живот.
48 Аз съм хлябът, който дава живот.
49 Вашите предци ядоха манна в пустинята, но и те умряха.
50 Аз съм хлябът, който слиза от небето, и който яде от него, никога няма да умре.
51 Аз съм живият хляб, слязъл от небето, и който яде този хляб, ще живее вечно. И хлябът, който ще дам, е моята плът, която ще дам, за да живее светът.“
52 Тогава юдеите започнаха да спорят помежду си: „Как може да ни даде да ядем плътта му?“
53 Исус им каза: „Уверявам ви: ако не ядете плътта на Човешкия Син и не пиете кръвта му, няма да имате живот в себе си.
54 Който яде плътта ми и пие кръвта ми, има вечен живот и аз ще го възкреся в последния ден.
55 Плътта ми е истинската храна, а кръвта ми – истинското питие.
56 Който яде плътта ми и пие кръвта ми, живее в мен и аз живея в него.
57 Както Отец, който дава живот, ме изпрати и аз живея поради Отца, така също и този, който яде от мен, ще живее поради мен.
58 Вашите предци ядоха манна, но умряха, а това е хлябът, слязъл от небето, и който яде този хляб, ще живее вечно.“
59 Исус каза това, докато поучаваше в синагогата в Капернаум.
60 Като чуха това, много от учениците му казаха: „Трудно е това учение. Кой може да го приеме?“
61 Исус знаеше, че учениците му се оплакват за това и им каза: „Тревожи ли ви това учение?
62 Ами ако видите Човешкият Син да се връща там, където е бил преди?
63 Не плътта дава живот, а духът. Думите, които ви говорих, са дух и те дават живот,
64 но някои от вас не вярват.“ (Защото още от самото начало Исус знаеше кои са хората, които не вярват, както и кой е този, който щеше да го предаде.)
65 Той добави: „Заради това ви казах, че никой не може да дойде при мен, докато Отец не направи това възможно за него.“
66 Оттогава много от учениците му се върнаха назад и престанаха да го следват.
67 Исус попита дванадесетте: „И вие ли искате да си тръгнете?“
68 Симон Петър отговори: „Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи, които дават вечен живот.
69 Ние вярваме и знаем, че ти си Святият на Бога.“
70 Тогава Исус отвърна: „Не ви ли избрах аз вас дванадесетте? Но един от вас е дявол.“
71 (Той говореше за Юда, сина на Симон Искариот, защото Юда щеше да го предаде, макар че бе един от дванадесетте.)