1 Във Витания, където живееха Мария и сестра й Марта, имаше един болен човек на име Лазар.
2 (Мария беше същата тази жена, която помаза Господа с миро и избърса краката му с косата си. Болният Лазар беше неин брат.)
3 Затова сестрите изпратиха човек да каже на Исус: „Господи, твоят скъп приятел е болен.“
4 Като чу това, Исус каза: „Тази болест не е смъртоносна, а е за слава на Бога, за да може Божият Син да се прослави чрез нея.“
5 (Исус обичаше Марта и сестра й, и Лазар.)
6 Като чу, че Лазар е болен, той остана още два дни на мястото, където беше.
7 След това каза на учениците си: „Да се върнем в Юдея.“
8 Учениците отговориха: „Учителю, недей! Неотдавна юдеите се опитваха да те убият с камъни. Нима искаш пак да се върнеш там?“
9 Исус отговори: „Нали денят има дванадесет часа? Ако човек върви през деня, няма да се спъне, защото вижда светлината на този свят.
10 Но когато върви през нощта, той се спъва, защото я няма светлината да му помага.“
11 Като каза това, Исус продължи: „Нашият приятел Лазар е заспал, но аз отивам да го събудя.“
12 Учениците отговориха: „Господи, щом спи, значи ще се оправи!“
13 Исус говореше за смъртта на Лазар, но те помислиха, че има предвид естествения сън.
14 Затова Исус ясно им каза: „Лазар е мъртъв.
15 Заради вас се радвам, че не бях там, защото сега ще повярвате. Но нека отидем при него.“
16 Тогава Тома (наречен Близнак) каза на другите ученици: „Да отидем и ние, за да умрем с Исус.“
17 Когато Исус пристигна във Витания, тялото на Лазар вече четири дни лежеше в гробницата.
18 А Витания се намираше само на около три километра от Ерусалим,
19 така че много юдеи бяха дошли при Марта и Мария да ги утешават за загубата на брат им.
20 Марта чу, че Исус идва, и отиде да го посрещне, а Мария остана у дома.
21 Тогава Марта каза на Исус: „Господи, ако ти беше тук, брат ми нямаше да умре.
22 Но аз зная, че и сега Бог ще ти даде всичко, което поискаш от него.“
23 Исус й каза: „Брат ти ще възкръсне.“
24 Марта отговори: „Зная, че ще възкръсне при възкресението в последния ден.“
25 Исус й каза: „Аз съм възкресението и животът. Който вярва в мен, макар и да умре – ще живее,
26 и всеки, който живее и вярва в мен, никога няма да умре. Вярваш ли в това?“
27 „Да, Господи! – отвърна тя. – Вярвам, че ти си Месията, Божият Син, който трябваше да дойде в света.“
28 След като каза това, Марта се върна, извика сестра си Мария и когато бяха сами, й каза: „Учителят е тук и те вика.“
29 Щом чу това, Мария бързо стана и отиде при него.
30 (Исус още не беше влязъл в селото, а стоеше там, където го беше посрещнала Марта.)
31 Юдеите, които бяха в къщата заедно с нея и я утешаваха, видяха, че Мария става и забързано излиза навън. Те я последваха, мислейки, че тя отива да скърби при гробницата.
32 Когато Мария пристигна на мястото, където беше Исус, и го видя, падна в краката му и каза: „Господи, ако ти беше тук, брат ми нямаше да умре.“
33 Исус я видя как плаче и как плачат юдеите, дошли с нея, и дълбоко се нажали и развълнува.
34 „Къде го погребахте?“ – попита той. Казаха му: „Господи, ела да видиш.“
35 Исус се просълзи.
36 Тогава юдеите казаха: „Виж колко го е обичал!“
37 А някои попитаха: „Нима този човек, който върна зрението на слепеца, не можеше да спаси Лазар от смърт?“
38 Исус отново се натъжи и отиде при гробницата, която беше една пещера, затворена с голям камък.
39 Исус каза: „Отместете камъка!“Марта, сестрата на починалия, отвърна: „Но Господи, тялото сигурно вече се е вмирисало, тъй като Лазар е мъртъв от четири дни!“
40 Исус й отговори: „Не ти ли казах, че ако повярваш, ще видиш Божията слава?“
41 Тогава отместиха камъка. Исус вдигна поглед и каза: „Отче, благодаря ти, че ме чу.
42 Зная, че винаги ме чуваш, но казвам това заради хората наоколо, за да повярват, че ти ме изпрати.“
43 След това извика със силен глас: „Лазаре, излез!“
44 Мъртвият излезе навън. Ръцете и краката му бяха обвити в платно, а лицето му беше покрито с кърпа.Исус им каза: „Разповийте го и го оставете да си върви.“
45 Тогава много от юдеите, които бяха дошли при Мария и видяха какво направи Исус, повярваха в него.
46 Но някои от тях отидоха при фарисеите и им разказаха какво е извършил Исус.
47 Тогава главните свещеници и фарисеите събраха Синедриона и казаха: „Какво да правим? Този човек върши много знамения.
48 Ако го оставим да продължава така, всички ще повярват в него. Тогава ще дойдат римляните, ще разрушат храма ни и ще унищожат народа ни.“
49 Но един от тях на име Каяфа, който беше първосвещеник през онази година, им каза: „Вие не знаете нищо
50 и не разбирате, че е по-добре един човек да умре за хората, отколкото целият народ да бъде унищожен.“
51 Каяфа не каза това от себе си. Тъй като през онази година беше първосвещеник, той пророкува, че Исус ще умре за хората,
52 и не само за юдейския народ, а за да събере всички Божии деца, разпилени по света, и ги направи един народ.
53 От този ден юдейските водачи започнаха да кроят планове как да убият Исус.
54 Той престана да ходи открито сред юдеите, напусна Ерусалим и отиде на едно място близо до пустинята, в град Ефраим, където остана с учениците си.
55 Наближаваше юдейският празник Пасха и много хора от областта бяха дошли в Ерусалим преди празника, за да се пречистят.
56 Те търсеха Исус и в храма се питаха един друг: „Как мислите, няма ли да дойде на празника?“
57 Главните свещеници и фарисеите бяха издали заповед ако някой знае къде се намира Исус, да им съобщи, за да го арестуват.