1 След като се помоли, Исус излезе заедно с учениците си и отиде на другия край на долината Кедрон. Там имаше градина, в която той и учениците му влязоха.
2 Юда, предателят, също знаеше това място, защото Исус често се срещаше там с учениците си.
3 Той отиде в градината, водейки след себе си група римски войници и стражи на храма, изпратени от главните свещеници и фарисеите. Те бяха въоръжени и носеха фенери и факли.
4 Исус предварително знаеше всичко, което щеше да му се случи. Той пристъпи напред и попита: „Кого търсите?“
5 Отговориха му: „Исус от Назарет.“Той им каза: „Аз съм.“ (Юда, предателят, стоеше сред тях.)
6 Когато Исус им каза „Аз съм“, те се отдръпнаха назад и паднаха на земята.
7 Той отново ги попита: „Кого търсите?“„Исус от Назарет“ – отвърнаха те.
8 Исус отговори: „Казах ви, че това съм аз и след като търсите мен, оставете тези хора да си вървят.“
9 (Той каза това, за да се изпълнят думите му: „Не изгубих нито един от онези, които ми даде.“)
10 Тогава Симон Петър, който имаше нож, го извади, удари слугата на първосвещеника и отряза дясното му ухо. (Името на слугата беше Малх.)
11 Исус каза на Петър: „Прибери ножа си. Нима не трябва да изпия чашата, която Отец ми даде?“
12 Тогава римските войници, хилядникът и юдейските стражи арестуваха Исус, вързаха го
13 и го отведоха първо при Анна – тъста на Каяфа. Каяфа беше първосвещеник онази година.
14 (Същият този Каяфа беше съветвал юдейските водачи, че е по-добре един човек да умре за целия народ.)
15 Симон Петър и още един ученик следваха Исус. Този ученик бе познат на първосвещеника и влезе заедно с Исус в двора на първосвещеника.
16 Петър остана навън до вратата. Тогава другият ученик, който беше познат на първосвещеника, излезе, поговори с прислужницата на вратата и въведе Петър вътре.
17 Тогава прислужницата попита Петър: „Не си ли и ти един от учениците на този човек?“Той й отговори: „Не, не съм!“
18 Беше студено. Слугите и стражите от храма бяха запалили огън и се топлеха около него. Петър също стоеше с тях и се грееше.
19 Тогава първосвещеникът започна да разпитва Исус за учениците му и за неговото учение.
20 Исус му отговори: „Говорил съм открито на всички, винаги съм проповядвал в синагогите и в храма, където се събират всички юдеи. Не съм казвал нищо тайно.
21 Защо разпитваш мен? Разпитай онези, които са ме слушали. Те знаят какво съм говорил!“
22 Когато каза това, един от стражите на храма, който стоеше наблизо, удари плесница на Исус и каза: „Как смееш да отговаряш така на първосвещеника!“
23 Исус отговори: „Ако съм казал нещо невярно, кажи пред всички къде греша. Но ако съм прав, защо тогава ме удряш?“
24 Тогава Анна го изпрати вързан при първосвещеника Каяфа.
25 Докато Симон Петър стоеше край огъня и се топлеше, другите го попитаха: „Ти не си ли един от учениците на този човек?“Но той отрече с думите: „Не, не съм!“
26 Един от слугите на първосвещеника, роднина на човека, чието ухо Петър беше отрязал, му каза: „Не те ли видях в градината с него?“
27 Но Петър още веднъж отрече и в този момент пропя петел.
28 Тогава заведоха Исус от къщата на Каяфа в двореца на управителя. Беше рано сутринта. Юдеите там не искаха да влязат вътре, за да не се осквернят ритуално, иначе нямаше да могат да ядат пасхалната храна.
29 Затова Пилат излезе при тях и попита: „В какво обвинявате този човек?“
30 Те отговориха: „Ако не беше престъпник, нямаше да го предадем на теб!“
31 Тогава Пилат им каза: „Вие го вземете и го съдете според вашия закон.“Юдейските водачи отговориха: „На нас не ни е позволено да наказваме със смърт.“
32 Това се случи, за да се изпълни казаното от Исус за начина, по който щеше да умре.
33 Тогава Пилат се върна в двореца, извика Исус и го попита: „Ти ли си царят на юдеите?“
34 Исус му каза: „Ти ли ме питаш това или други хора ти казаха за мен?“
35 Пилат отговори: „Аз да не съм юдеин! Твоите хора и главните свещеници те предадоха на мен. Какво си направил?“
36 Исус отговори: „Моето царство не принадлежи на този свят. Ако принадлежеше на този свят, слугите ми щяха да се борят да не бъда предаден на юдейските водачи. Но царството ми не е оттук.“
37 Тогава Пилат му каза: „Значи все пак си цар?“Исус отговори: „Сам казваш, че съм цар. Аз за това съм роден и за това дойдох в света: да свидетелствам за истината. Всеки, който е на страната на истината, слуша моя глас.“
38 Пилат попита: „Какво е истина?“Като каза това, отново излезе при юдейските водачи и им каза: „Не намирам причина да го осъдя.
39 Но вие имате традиция, според която по време на Пасхата винаги ви освобождавам някого. Искате ли да ви пусна «царя на юдеите»?“
40 Но те отново закрещяха: „Не! Не този! Освободи ни Варава!“ (А Варава беше един разбойник.)