1 Два дни по-късно в галилейския град Кана имаше сватба. И майката на Исус беше там.
2 Исус и учениците му също бяха поканени на сватбата.
3 Когато виното се свърши, майката на Исус му каза: „Нямат повече вино.“
4 Исус й отговори: „Мила жено, защо ми казваш това? Моето време още не е настъпило.“
5 Майка му каза на слугите: „Направете каквото той ви каже.“
6 Там имаше шест каменни делви с вода, подобни на тези, използвани от юдеите за обредното измиване. Всяка от тях побираше от осемдесет до сто и двадесет литра.
7 Исус каза на слугите: „Напълнете тези делви с вода.“ И те ги напълниха догоре.
8 След това им каза: „Сега гребнете малко и занесете на този, който отговаря за празненството.“ И те занесоха.
9 Управителят опита водата, превърнала се във вино. (Той не знаеше откъде е дошло виното, но слугите, които бяха наливали водата, знаеха.) Управителят извика младоженеца
10 и му каза: „Всеки дава на гостите си първо най-хубавото вино. По-късно, когато те се напият, се сипва по-евтиното, а ти си запазил най-хубавото вино досега.“
11 Това беше първото от знаменията, които Исус извърши и то стана в галилейския град Кана. Така той изяви славата си и учениците му повярваха в него.
12 След това заедно с майка си, братята си и учениците си той отиде в Капернаум, където остана няколко дни.
13 Тъй като наближаваше юдейският празник Пасха, Исус отиде в Ерусалим.
14 В храма той намери хора, които продаваха добитък, овце и гълъби, а други, седнали на маси, обменяха пари.
15 Исус сплете камшик от няколко въжета и изпъди от храма всички, заедно с овцете и добитъка. Преобърна масите на сарафите и разпиля парите им.
16 След това каза на продавачите на гълъби: „Изнесете ги вън оттук! Не превръщайте дома на моя Баща в пазар!“
17 Когато се случи това, учениците на Исус си спомниха записаното в Писанията:„Pевността за твоя домще ме изяде.“
18 Някои юдеи на свой ред попитаха: „Какво знамение ще ни покажеш, за да докажеш, че имаш право да вършиш тези неща?“
19 Исус отвърна: „Разрушете този храм и аз ще го издигна отново за три дни.“
20 Юдеите казаха: „Ще го издигнеш отново за три дни? Та този храм е строен четиридесет и шест години!“
21 (Но храмът, за който Исус говореше, бе тялото му.
22 След като възкръсна от мъртвите, учениците му си спомниха, че беше казал това, и повярваха на Писанието и на думите на Исус.)
23 Докато беше в Ерусалим за празника Пасха, много хора повярваха в него, защото виждаха знаменията, които вършеше.
24 Но Исус не им се доверяваше, защото познаваше хората.
25 Не беше нужно някой да му казва за природата на човека, защото сам знаеше кой какво таи в ума си.