1 Рано сутринта в първия ден на седмицата Мария Магдалина отиде на гробницата, когато още беше тъмно, и видя, че камъкът е отместен от нея.
2 Тогава тя се втурна и отиде при Симон Петър и другия ученик, когото Исус обичаше, и им каза: „Взели са Господа от гробницата и не знаем къде са го положили!“
3 Тогава Петър и другият ученик излязоха и се отправиха към гробницата.
4 И двамата тичаха, но другият ученик изпревари Петър и пръв стигна до гробницата.
5 Той надникна и видя, че ленените платна са там, но не влезе вътре.
6 Тогава Симон Петър, който го следваше, дойде и влезе в гробницата. Той видя ленените платна
7 и кърпата, с която беше повита главата на Исус, но тя не беше заедно с ленените платна, а свита на отделно място.
8 Другият ученик, който беше пристигнал пръв при гробницата, също влезе, видя и повярва.
9 (Защото те все още не разбираха Писанието, според което той трябваше да възкръсне от мъртвите.)
10 После учениците си отидоха по домовете.
11 Мария остана отвън при гробницата и плачеше. Както плачеше, тя се наведе да погледне в гробницата
12 и видя два ангела в бяло. Те седяха там, където по-рано беше лежало тялото на Исус, един откъм главата и един откъм краката му.
13 „Жено, защо плачеш?“ – попитаха я те.Мария отговори: „Взели са моя Господ и не зная къде са го положили.“
14 Когато каза това, тя се обърна и видя Исус да стои там, но не знаеше, че е той.
15 Исус й каза: „Жено, защо плачеш? Кого търсиш?“Мария помисли, че това е градинарят, и му каза: „Господине, ако ти си го отнесъл, кажи ми къде си го положил, за да отида да го взема.“
16 Исус й каза: „Мария!“Тя се обърна и му каза на арамейски: „Равуни!“ (което значи „Учителю!“)
17 Исус й каза: „Не се докосвай до мен, защото още не съм се възнесъл при Отца, но иди при братята ми и им кажи: «Аз отивам при моя Баща и вашия Баща, при моя Бог и вашия Бог.»“
18 Мария Магдалина отиде и каза на учениците: „Видях Господа!“ И им предаде думите му.
19 Вечерта на същия ден, който беше първият ден от седмицата, учениците бяха залостили вратите на къщата, в която бяха, защото се страхуваха от юдейските водачи. Тогава Исус дойде, застана сред тях и им каза: „Мир на вас!“
20 След тези думи той им показа ръцете и ребрата си и учениците се зарадваха, когато видяха Господа.
21 Тогава Исус отново им каза: „Мир на вас! Както Отец изпрати мен, така и аз изпращам вас.“
22 След тези думи той духна върху тях и им каза: „Приемете Святия Дух.
23 На когото простите греховете, ще бъдат простени. На когото не простите греховете, ще останат непростени.“
24 Тома (нарeчен Близнак), един от дванадесетте, не беше с тях, когато Исус дойде.
25 Другите ученици му казваха: „Видяхме Господа!“ Но той им отговори: „Докато не видя белезите от пироните на ръцете му и не сложа пръст в раната на ребрата му, няма да повярвам!“
26 Седмица по-късно учениците отново бяха в къщата и Тома беше с тях. Въпреки че вратите бяха залостени, Исус дойде, застана сред тях и каза: „Мир на вас!“
27 После се обърна към Тома: „Сложи пръста си тук и погледни ръцете ми. Протегни ръка и я сложи на ребрата ми. Спри да се съмняваш и повярвай!“
28 В отговор Тома му каза: „Господ мой и Бог мой!“
29 Исус му каза: „Ти повярва, защото ме видя. Благословени са тези, които са повярвали, без да са видели.“
30 Исус извърши пред учениците си още много други знамения, които не са записани в тази книга.
31 Но тези неща бяха написани, за да повярвате, че Исус е Месията, Божият Син, и за да може като вярвате, да имате живот чрез неговото име.