1 После настъпи юдейски празник и Исус отиде в Ерусалим.
2 В Ерусалим до Овчата порта имаше къпалня с пет покрити предверия, наречена на арамейски Витезда.
3 Под колоните на тези предверия лежаха много болни. Едни бяха слепи, други – сакати, а някои – парализирани.
5 Там имаше и един човек, който беше болен от тридесет и осем години.
6 Когато го видя да лежи и разбра, че е болен от толкова дълго време, Исус го попита: „Искаш ли да оздравееш?“
7 Болният отговори: „Господине, няма кой да ми помогне да вляза във водата, когато тя се раздвижи. Всеки път, когато се опитам да стигна пръв, някой друг ме изпреварва.“
8 Тогава Исус му каза: „Стани! Вземи си постелката и ходи.“
9 В същия миг човекът беше излекуван; взе постелката си и започна да ходи.Денят, в който се случи това, беше събота.
10 Тогава някои юдеи казаха на излекувания: „Днес е събота, законът не разрешава да носиш постелката си.“
11 А той им отговори: „Човекът, който ме излекува, ми каза: «Вземи си постелката и ходи.»“
12 Юдеите попитаха: „Кой е този, който ти каза да си вземеш постелката и да ходиш?“
13 Но излекуваният не знаеше кой беше той, тъй като там имаше много хора и Исус незабелязано си беше отишъл.
14 По-късно Исус го намери в храма и му каза: „Ето, сега си здрав. Затова престани да съгрешаваш, за да не ти се случи нещо по-лошо.“
15 Човекът се върна при юдеите и им каза, че Исус е този, който го е излекувал.
16 Исус вършеше тези неща в събота и поради тази причина юдеите започнаха да го преследват.
17 Но той им каза: „Моят Баща винаги работи, затова аз също работя.“
18 Този отговор затвърди решението на юдеите да го убият – той не само нарушаваше закона за съботата, но и наричаше Бога свой Баща, приравнявайки се по този начин с Бога!
19 Но Исус отговори: „Уверявам ви: Синът не може да извърши нищо сам, а само това, което вижда, че прави Отец. Това, което върши Отец, върши и Синът.
20 Отец обича Сина и му показва всичко, което прави. Той ще му покаже още по-велики неща от тези и вие ще се удивлявате.
21 Както Отец възкресява мъртви и им вдъхва живот, така и Синът дава живот на този, на когото пожелае.
22 Отец не съди никого, но е дал пълната власт на Сина да съди,
23 за да могат всички да почитат Сина така, както почитат Отца. Който не почита Сина, не почита Отца, който го е изпратил.
24 Уверявам ви: който чуе думите ми и повярва в Онзи, който ме е изпратил, има вечен живот и няма да бъде съден. Той вече е преминал от смърт към живот.
25 Уверявам ви: идва времето – и то вече е тук – когато мъртвите ще чуят гласа на Божия Син и всички, които го чуят, ще живеят.
26 Както Отец е източникът на живот, така той е направил Сина източник на живот
27 и му е дал власт да съди, защото той е Човешкият Син.
28 Не се учудвайте на това, защото идва времето, когато всички мъртви в гробовете ще чуят неговия глас
29 и ще излязат. Тези, които са вършили добро, ще възкръснат и ще живеят, а тези, които са вършили зло, ще възкръснат и ще бъдат осъдени.
30 Нищо не мога да извърша сам. Съдя само така, както Отец ми казва. Моята присъда е правилна, защото не се опитвам да върша онова, което аз искам, а онова, което Онзи, който ме е изпратил, иска.
31 Ако сам свидетелствам за себе си, свидетелството ми би било недействително.
32 Но има друг, който свидетелства за мен, и зная, че това, което той свидетелства за мен, е истина.
33 Изпратихте хора при Йоан и той потвърди истината.
34 Нямам нужда от човек, който да свидетелства за мен; казвам ви това, за да можете да се спасите.
35 Йоан беше като лампа, която гори и дава светлина, и вие с радост приемахте светлината му за известно време.
36 Но аз имам доказателство за себе си, което е по-силно от това на Йоан, защото делото, което Отец ми е дал да извърша и което върша сега, свидетелства за това, че Отец ме е изпратил.
37 Дори моят Баща, който ме изпрати, свидетелства в моя полза. Вие никога не сте чували гласа му, нито сте виждали как изглежда
38 и не пазите посланието му в сърцата си, защото не вярвате в този, когото той изпрати.
39 Изучавате внимателно Писанията и мислите, че чрез тях ще намерите вечен живот, но те самите свидетелстват за мен!
40 И въпреки това вие отказвате да дойдете при мен, за да имате живот.
41 Не търся похвала от хората.
42 Но аз ви познавам и зная, че в сърцата ви няма любов към Бога!
43 Дойдох в името на моя Баща и въпреки това вие не ме приемате. Но дойде ли някой друг от свое име, него ще приемете!
44 Как можете да повярвате, след като търсите похвала един от друг, а не се стремите да получите похвала от единствения Бог?
45 Не мислете, че аз ще ви обвиня пред Отца. Този, който ви обвинява, е Моисей, в когото сте положили надеждите си.
46 Ако наистина вярвахте на Моисей, щяхте да повярвате и на мен, защото той за мен писа.
47 Но ако не вярвате на това, което той писа, как тогава ще повярвате на това, което аз казвам?“