20 Нашите деди са се покланяли на Бога на този хълм, а вие, юдеите, твърдите, че трябва да се покланяме в Ерусалим.“
21 „Повярвай ми, жено! – каза й Исус. – Идва времето, когато няма да е необходимо да сте на този хълм или в Ерусалим, за да се покланяте на Отца.
22 Вие, самаряните, се покланяте на нещо, което не разбирате. Ние, юдеите, разбираме на какво се покланяме, защото спасението идва от юдеите.
23 Но идва времето – то вече е настъпило – когато истинските поклонници ще се покланят на Отца в дух и в истина. Именно такива хора Отец иска да му се покланят.
24 Бог е дух и тези, които му се покланят, трябва да се покланят в дух и в истина.“
25 Жената каза: „Зная, че Месията ще дойде, този, когото наричат Христос. Когато дойде, той ще ни обясни всичко.“
26 „Аз съм този – каза й Исус. – Аз, който разговарям сега с теб.“