8 След това отново се наведе и започна да пише на земята.
9 Когато чуха това, хората започнаха да си тръгват един по един, като първи си тръгнаха по-възрастните, и Исус остана сам с жената, която все още стоеше там.
10 Той се изправи и я попита: „Жено, къде са хората? Нито един от тях ли не те осъди?“
11 Тя отговори: „Нито един, господине.“Тогава Исус каза: „Аз също не те осъждам. Върви си и отсега нататък не съгрешавай отново.“
12 По-късно Исус пак им говореше и им каза: „Аз съм светлината за света. Който ме последва, никога няма да ходи в тъмнина, а ще има светлината, която носи живот.“
13 Тогава фарисеите му казаха: „Ти сам свидетелстваш за себе си и свидетелството ти не е валидно.“
14 Исус отговори: „Въпреки че сам свидетелствам за себе си, свидетелството ми е вярно, защото зная откъде съм дошъл и къде отивам. А вие не знаете откъде идвам и накъде отивам.