1 Понеже мнозина предприеха да съчинят повест за съвършено известните нам събития,
2 както ни ги предадоха онези които от начало са били очевидци и служители на словото,
3 виде ми се благословно и мене, който изследвах подробно всичко от начало, да ти пиша наред за това, честити Теофиле,
4 за да познаеш твърдото основание на това учение, в което си поучаван.
5 В дните на Ирода царя Юдейскаго имаше някой си свещеник, от четата Авиева, на име Захария; и жена му от дъщерите Ааронови, и името й Елисавета.
6 Те и двамата бяха праведни пред Бога, и ходеха безпорочно във всичките заповеди и постановления Господни.
7 И нямаха чедо, понеже Елисавета бе неплодна, а и двамата бяха заматорели във възрастта си.
8 И като свещенсвуваше той пред Бога в реда на четата си,
9 по обичая на свещенството падна жребие нему да влезе в храма Господен и да покади.
10 И в часа на каденето всичкото множество на народа от вън беше на молба.
11 И яви му се ангел Господен стоещ от дясно на кадилния олтар.
12 И Захария като го видя, смути се и страх нападна на него.
13 И рече му ангелът: Не бой се, Захарие; защото послуша ти се молбата; и жена ти Елисавет ще ти роди син, и ще му наречеш името Иоан.
14 И ще ти бъде радост и веселие, и мнозина ще се възрадват за неговото рождение.
15 Защото ще бъде велик пред Бога; и вино и сикера няма да пие; и ще се изпълни с Духа Светаго още от утробата на майка си.
16 И ще възвърне мнозина от синовете Израилеви към Господа тяхнаго Бога.
17 И той ще предиде пред него в дух и сила Илиина, за да възвърне сърцата на бащите към чадата, и непокорните към мъдруванието на праведните, за да приготви Господу народ предразположен.
18 И рече Захария на ангелът: По какво ще позная това? защото аз съм стар, и жена ми заматорела в дните си.
19 А отговори ангелът и рече му: Аз съм Гавриил който предстоя пред Бога; и праведен съм да ти говоря, и да ти благовестя това.
20 И, ето, ще мълчиш и не ще можеш да говориш, до денят в който ще бъде това, защото не хвана вяра на думите ми, които ще се сбъдат на времето си.
21 И народът чакаше Захария; и чудеха се че се бавеше в храма.
22 А когато излезе, не можеше да им продума, и разумяха че е видение видял в храма, и той им киваше, и оставаше нем.
23 И като се изпълниха дните на службата му, отиде у дома си.
24 А след тия дни зачна жена му Елисавет, и таеше се пет месеца и думаше:
25 Така ми стори Господ в дните в които пригледна да отнеме укорът ми измежду человеците.
26 А в шестият месец проводен бе ангел Гавриил от Бога в град Галилейски, на който името е Назарет,
27 при една девица сгодена за мъж на име Иосиф, от дома Давидов, а името на девицата Мариам.
28 И като влезе ангелът при нея, рече: Радвай се благодатная! Господ е с тебе: благословена си ти между жените.
29 А тя щом го видя смути се от думата му и размишляваше какво ще бъде това поздравление.
30 И рече й ангелът: Не бой се, Мариам; защото си намерила благодат у Бога.
31 И ето ще зачнеш в утробата си, и ще родиш син, и ще наречеш името му ИСУС.
32 Той ще бъде велик, и Син на Вишнаго ще се нарече; и ще му даде Господ Бог престола на отца му Давида;
33 И ще царува над дома Яков във веки, и царството му не ще да има край.
34 И рече Мариам на ангела: Как ще бъде това? понеже мъж не зная?
35 И отговори ангелът, и рече й: Дух Светий ще дойде върху ти, и сила на Вишнаго ще те осени; за това и светото което се ражда от тебе, Син Божий ще се нарече.
36 И ето, твоята сродница Елисавет, и тя в старините си зачена син, и този е шестий месец за нея, която се неплодна казваше;
37 защото няма у Бога невъзможно нещо.
38 И рече Мариам: Ето рабинята Господня; нека ми бъде по твоята дума. И отиде си от нея ангелът.
39 И стана Мариам през тези дни, та отиде бързом към планинската страна в град Юдов;
40 И влезе в дома Захариин и поздрави Елисавет.
41 И щом чу Елисавет поздравлението Мариино, възигра младенецът в утробата й, и изпълни се Елисавет с Духа Светаго;
42 и възгласи с глас голям и рече: Благословена ти в жените, и благословен плодът на твоята утроба.
43 И от къде ми е това, да дойде при мене майката на Господа моего?
44 Защото, ето, щом дойде гласът на поздравлението ти в ушите ми, възигра радостно младенецът в утробата ми.
45 И блажена която е повярвала, че ще се сбъде реченото й от Господа.
46 И рече Мариам: Величае душата ми Господа,
47 и възрадва се духът ми в Бога спасителя моего
48 Защото пригледа на смирението на рабинята си; и, ето, от нине ще ме ублажават всичките родове.
49 Защото Силният ми стори величие, и свето е неговото име,
50 и неговата милост е от род в род върх тези които му се боят.
51 Сътвори сила със своята мишца; разпръсна горделивите с мислите на сърцето им.
52 Свали силните от престолите им, и въздигна смирените.
53 Гладните изпълни с добрини, а богатите отпрати празни.
54 Помогна на Израиля своят раб, като помена милостта си,
55 (като говори на отците ни,) на Авраама и на семето негово до века.
56 И седе Мариам с нея до три месеца; и се завърна у дома си.
57 А Елисавета се изпълни времето й да роди; и роди син.
58 И чуха съседите и роднините й, че е възвеличил Господ своята към нея милост, и радваха се с нея.
59 И в осмия ден дойдоха да обрежат детето, и наричаха го, по бащиното му име, Захария.
60 И отговори майка му, и рече: Не, но ще се нарече Иоан.
61 И рекоха й че: Никой няма в рода ти който да се нарича с това име.
62 И киваха на баща му как би искал той да го нарече.
63 А той поиска дъсчица, и написа тези думи: Иоан е името му. И почудиха се всички.
64 И тоз час се отвориха устата му и езикът му; и говореше и благославяше Бога.
65 И нападна страх на всичките им съседи, и по всичката планинска страна на Юдея приказваше се за всичко това.
66 И всички които чуха, туриха това на сърцето си и казваха: Какво ли ще бъде това отроче? И ръката Господня беше с него.
67 И отец му Захария изпълни се Духом Светим; и пророкува и рече:
68 Благословен Господ Бог Израилев, защото посети и стори избавление на своя народ,
69 и въздигна нам рог на спасение в дома на Давида раба своего,
70 (както говори чрез устата на светите свои от века пророци,)
71 освобождение от враговете наши, и от ръката на всички които ни ненавиждат,
72 да стори милост с отците наши, и да помене светия свой завет,
73 клетвата с която се закле на отца ни Авраама,
74 да даде нам, освободени от ръката на враговете наши, да му служим без страх,
75 в светост и правда пред него през всичките дни на живота си.
76 И ти, отроче, пророк на Вишнаго ще се наречеш; защото ще предидеш пред лицето Господне, да приготвиш пътищата му;
77 за да дадеш на неговия народ да познаят спасение, чрез прощаване на греховете им,
78 за милосърдието на милостта на Бога нашего, с която ни посети зора от висотата,
79 да осияе седещите в тъмнина и в сянка смъртна, така щото да управи нозете ни в път на мир.
80 А детето растеше и укрепяваше се духом; и в пустините беше до денят на явлението си на Израиля.