1 Казваше им още и притча, как трябва всякога да се молят, и да се не обленяват;
2 и говореше: Имаше в някой си град един съдник, който се от Бога не боеше, и от человека се не срамуваше.
3 Имаше и една вдовица в този град, та идеше при него и му казваше: Отдай ми правото от съперникът ми.
4 И до няколко време не рачи; а изпосле рече в себе си: Ако и от Бога се не боя, и от человека се не срамувам,
5 а то на тая вдовица, понеже ми досажда, нека и отдам правото, да не иде до край да ми отеготява.
6 И рече Господ: Слушайте що казва неправедният съдник:
7 А Бог няма ли да отдаде правото на своите избрани които викат към него деня и нощя, ако и да дълготърпи за тях:
8 Казвам ви че ще им отдаде правото скоро. Но Син человечески кога дойде да ли ще намери вяра на земята?
9 И пак на някои които се надееха на себе си че са праведни, и унищожаваха другите, рече тази притча:
10 Двама человека възлязоха в храма да се помолят, единът Фарисей, а другият митар.
11 Фарисеят се изправи и молеше се в себе си така; Боже, благодаря ти, че не съм както другите человеци, грабители, обидници, прелюбодейци, или както този митар:
12 Постя дваж в седмицата, десетък давам от всичко що придобия.
13 И митарът като стоеше из далеч не щеше нито очите си към небето да подигне, но биеше се в гърдите си и думаше: Боже, бъди милостив мене грешному.
14 Казвам ви, че той слезе у дома си оправдан повече нежели онзи; защото всеки който възнася себе си, ще се смири; а който смирява себе си, ще се възнесе.
15 Приносяха му още и дечицата да се прикосне до тях, а учениците като видяха забраниха им.
16 Но Исус ги привика, и рече: Оставете децата да дохождат при мене, и не ги възпирайте; защото на таквиз е царството Божие.
17 Истина ви казвам: Който не приеме царството Божие както дете няма да влезе в него.
18 И някой си големец го попита и каза: Учителю благи, що да сторя за да наследвам живот вечен?
19 А Исус му рече: Що ме казваш благ? Никой не е благ тъкмо един Бог.
20 Заповедите знаеш: "Да не направиш прелюбодеяние;" " Да не убиеш;" " Да не откраднеш;" "Да не лъжесвидетелствуваш;" "Почитай баща си и майка си."
21 А той рече: Всичко това съм упазил от младостта си до нине.
22 Това като чу Исус, рече му: Още едно ти не достига: все що имаш продай, и раздай на сиромасите, и ще имаш съкровището на небето; и дойди та ме последвай.
23 А той като чу това оскърби се, защото беше много богат.
24 И като го видя Исус че се оскърби, рече: Колко мъчно ще влязат в царството Божие тези които имат богатство!
25 Защото по-лесно е да мине камила през иглени уши, а не богат да влезе в царството Божие.
26 А които чуха това рекоха: И кой може да се спаси?
27 А той рече: Невъзможното у человеците у Бога е възможно.
28 А Петър рече: Ето, ние оставихме всичко, и последвахме те.
29 А той им рече: Истина ви казвам, че няма никой който да е оставил къща, или родители, или братя, или жена, или чада заради царството Божие,
30 и да не получи многократно на това време, и в идущият век живот вечен.
31 И като взе дванадесетте при себе си, рече им: Ето възлязваме в Ерусалим, и ще се свърши всичко що е написано от пророците за Сина человеческаго.
32 Защото ще бъде предаден на езичниците и ще му се поругаят, и ще го обезчестят, и ще го заплюят,
33 и ще го бият, и ще го убият, и в третият ден ще възкръсне.
34 И те не разумяха нищо от това; и тая дума беше покрита за тях, и не разбираха това което се казваше.
35 А когато наближаваше до Ерихон, някой си сляп седеше край пътя да проси.
36 И като чу че народ минува, попита: Що е това?
37 И казаха му че Исус Назарянин минува.
38 Тогаз той извика и казваше: Исусе, Сине Давидов, помилвай ме!
39 И тези които вървяха напред запретяваха му да млъкне, но той още повече викаше: Сине Давидов, помилвай ме!
40 И спря се Исус и повеле да му го доведат; и като наближи попита го,
41 и рече: Що искаш да ти сторя? А той рече: Господи, да прогледам.
42 И Исус му рече: Прогледай; твоята вяра те изцели.
43 И тутакси прогледа, и тръгна след него, и славеше Бога; и всичкий народ като видя това, въздаде хвала Богу.