1 И в първия ден на седмицата, като беше сутрина рано, дойдоха на гроба носеще ароматите що бяха приготвили, имаше още и други някои с тях.
2 И намериха камика отвален от гроба.
3 И като влязоха не намериха тялото на Господа Исуса.
4 И когато бяха в недоумение за това, ето, предстанаха пред тях двама человека с блестещи дрехи.
5 И те уплашени наведоха лице до земята; а человеците им рекоха: Защо търсите живия между мъртвите?
6 Няма го тука, възкръсна. Наумете си що ви говори когато беше още в Галилея
7 и казваше как Син человечески ще бъде предаден в ръцете на грешни человеци, и ще бъде разпнат, и в третият ден ще възкръсне.
8 И спомниха си неговите думи:
9 И като се върнаха от гроба известиха всичко това на единадесетте и на всичките други.
10 И тези които казваха това на апостолите бяха Магдалина Мария и Иоана и Мария, майката Яковова, и другите с тях;
11 и техните думи се видяха пред тях като праздни приказки, и не ги вярваха.
12 А Петър стана и отиде на гроба тичешком, и щом надникна, вижда че лежаха саваните сами; и върна се назад и чудеше се в себе си за това що бе станало.
13 И, ето, двама от тях в същия ден отиваха в село което се казва Емаус, шестдесет стадии далеч от Ерусалим.
14 И те се разговаряха помежду си за всичко това що се бе случило.
15 И като си приказваха и се разпитваха, приближи и сам си Исус и вървеше с тях:
16 а очите им се удържаваха да го не познаят.
17 И рече им: Какви са тези думи които си приказвате помежду си като пътувате и сте тъжни?
18 И отговори единият на име Клеопа и рече му: Току ти ли си странен в Ерусалим и не знаеш това което стана в него тези дни?
19 И рече им: Кое? А те му рекоха: За Исуса Назарянина, който бе мъж пророк, силен делом и словом пред Бога и пред всичкия народ:
20 и как го предадоха нашите първосвещеници и началници на осъждение смъртно, и разпеха го;
21 а ние се надеехме че той е който ще да избави Израиля. Но при все това, този е днес третий ден откакто стана това.
22 Но и някои жени от нас смаяха ни, които отишли отзарана на гроба,
23 и, като не намерили тялото му, дойдоха и казваха че видели и явление на ангели които казвали че той е жив.
24 И някои от нашите отидоха на гроба и намериха тъй както и жените рекоха; а него не видяха.
25 И той им рече: О безумни и късни на сърце да вярвате все що е речено от пророците!
26 не трябваше ли това да пострада Христос и да влезе в славата си?
27 И като начна от Моисея и от всичките пророци, тълкуваше им писаното за него във всичките писания.
28 И наближиха до селото дето отхождаха; и той се приструваше че отива по-далеч.
29 И понудиха го и казваха: Остани с нас, защото е при вечер, и денът превали. И той влезе да остане с тях.
30 И като седна с тях на трапезата, взе хляба и благослови, и преломи и даваше им.
31 И тям се отвориха очите, и познаха го; а той стана невидим на тях.
32 И рекоха помежду си: Не гореше ли в нас сърцето ни когато в пътя ни приказваше и тълкуваше ни писанията?
33 И станаха в истия този час та се върнаха в Ерусалим, и намериха събрани единадесетте, и тези които бяха с тях,
34 които и казваха: че наистина възкръснал Господ, и явил се Симону.
35 Те пък приказваха това което стана в пътя, и как го познаха когато разчупваше хляба.
36 И когато говореха това, сам си Исус предстана посред тях, и казва им: Мир вам.
37 А те се стреснаха и уплашиха се, понеже мислеха че дух виждат.
38 И рече им: Защо сте смутени? и защо влязват в сърдцата ви таквизи мисли?
39 Вижте ми ръцете и нозете, че съм истий аз: попипайте ме и вижте; защото дух няма плът и кости както гледате мене че имам.
40 И това като рече, показа им ръцете и нозете си.
41 Но те от радост като се не доверяваха още и се чудеха, рече им: Имате ли нещо за ядене тука?
42 И те му дадоха част от печена риба, и меден сот.
43 И взе та яде пред тях.
44 И рече им: Тези са думите които ви приказвах когато бях още с вас, че трябва да се изпълни все що е писано за мене в закона Моисеев и в пророците и в Псалмите.
45 Тогава им отвори ума да разумеят писанията.
46 И рече им че: Така е писано, и така трябваше да пострада Христос и да възкръсне от мъртвите в третия ден,
47 и да се проповяда в негово име покаяние и прощение на грехове във всичките народи, като се започне от Ерусалим;
48 а вие сте свидетели на това.
49 И, ето, аз проваждам върх вас обещанието на Отца си; а вие седете в града Ерусалим докле се облечете със сила от горе.
50 И ги изведе вън до Витания; и дигна ръцете си та ги благослови.
51 И когато ги благославяше, отстъпи се от тях и възносяше се на небето.
52 И те му се поклониха, и върнаха се в Ерусалим с голяма радост;
53 и бяха винаги в храма, хвалеще и благославеще Бога. Амин.