1 И когато бе той на едно място та се молеше, като престана, рече му някой си от учениците му: Господи, научи ни да се молим, както и Иоан е научил учениците си.
2 А той им рече: Когато се молите думайте: Отче наш който си на небеса, Да се свети името твое; Да дойде царството твое; Да бъде волята твоя както на небето така и на земята;
3 Хляба наш насъщния давай ни го всеки ден:
4 И прости ни греховете ни, защото и ние прощаваме на всеки наш длъжник; И не въведи нас в изкушение, но избави нас от лукаваго.
5 И рече им: Кой от вас ако би имал приятел, и отиде при него по сред нощ и му рече: Друже, дай ми на заем три хляба;
6 понеже един приятел ми дойде от път, и нямам що да сложа пред него;
7 а той да отговори извътре и да каже: Недей ми досажда: вратата са вече затворени, и децата ми са на леглото с мене: не мога да стана да ти дам.
8 Казвам ви че ако не стане да му даде защото му е приятел, то поне за неговата безочливост ще стане и ще му даде колкото му трябва.
9 И аз ви казвам: Искате и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори.
10 Защото всеки който иска приима; и който търси намира; и който хлопа, ще му се отвори.
11 И от вас кой е този баща, щото ако му поиска син му хляб, а той да му даде камик? Или ако му поиска риба, намясто риба змия ли ще му даде?
12 Или ако би поискал яйце, да ли скорпия ще му даде?
13 И тъй, когато вие, лукави както сте, знаете да давате добри давания на чадата си; колко повече Отец небесний ще даде Духа Светаго на онези които просят от него.
14 И изпъждаше едного беса който беше ням; и като излезе бесът, проговори немият, и почуди се народът.
15 А някои от тях рекоха: чрез Веелзевула княза на бесовете изпъжда бесовете.
16 А други, изкушаващи го искаха от него знамение от небето.
17 Но той като знаеше помислите им, рече им: Всяко царство разделено против себе си запустява, и дом разделен против себе си пада.
18 Тъй и Сатана ако се раздели сам си против себе си, как ще устои царството му? понеже казвате че аз изгонвам бесовете чрез Веелзевула.
19 И ако аз изгонвам бесовете чрез Веелзевула, синовете ви чрез кого ги изгонват? За това те ще ви бъдат съдници.
20 Ако ли аз с Божия пръст изгонвам бесовете, то е настигнало на вас царството Божие.
21 Когато крепкият оборъжен варди двора си, имането му е в безопасност.
22 Но когато по-крепкият от него нападне та го победи, взема му всеоръжието на което се е надевал, и разподеля неговият обир.
23 Който не е с мене, против мене е; и който не събира заедно с мене, той разпилява.
24 Когато нечистият дух излезе из человека, обхожда по безводни места и търси спокойствие; и като не намери, казва: Да се върна в дома си от дето излязох.
25 И като дойде намерва го пометен и украсен.
26 Тогаз отхожда и взема с него си други седем духове, от себе си по-лукави, и влязват и живеят там; и сетното състояние на оногоз человека бива по-лошо от първото.
27 И когато той говореше това, една жена от народа въздигна глас и рече му: Блажена утробата която те е носила, и съсците, които си сукал.
28 А той рече: Още по-блажени са които слушат словото Божие и го пазят.
29 А когато се събираше народът, начна да говори: Този род е лукав; знамение иска, и друго знамение няма да му се даде освен знамението на пророка Иона.
30 Защото както Иона стана знамение на Ниневийците, така ще и Син человечески на този род знамение да бъде.
31 Царицата Южна ще възстане на съда с человеците на този род, и ще ги осъди, защото от краищата на земята дойде да чуе мъдростта Соломонова; и ето тука е повече от Соломона.
32 Мъжете Ниневийски ще възстанат на съда с този род, и ще го осъдят; защото те се покаяха чрез Ионовата проповед; и, ето, тука е повече от Иона.
33 И никой не запаля свещ да я тури на скришно място, нито под шиник, но на светилник, за да виждат светенето които влязват.
34 Светило на тялото е окото; и тъй, кога е окото ти чисто, и всичкото твое тяло е осветлено; а кога е лукаво, и тялото ти е тъмно.
35 За то, внимавай да не би виделината която е в тебе да е тъмнина.
36 Ако прочее всичкото твое тяло е осветлено, и няма някоя тъмна част, то ще всичко осветлено да бъде, както кога те светилото осветява със сиянието си.
37 И като говореше това, някой си Фарисей го умоляваше да обедва в неговия дом; и той влезе и седна на трапезата.
38 А Фарисеят, като го видя че не се оми преди яденето, почуди се.
39 И Господ му рече: Сега вие Фарисеите външното на чашата и на паницата очистяте; а вътрешното ви е пълно с грабеж и лукавство.
40 Безумни! този който е направил външното, не е ли направил и вътрешното?
41 Но от това що имате дайте милостиня, и, ето, всичко ще бъде за вас чисто.
42 Но горко на вас, Фарисеите! защото давате десетък от мятвата, от рутата и от всяко зеле, и небрежите съдбата и любовта Божия. Това трябваше да правите, и онова да не оставяте.
43 Горко вам, Фарисеи! защото обичате председанията в съборищата и поздравленията в пазарите.
44 Горко вам, книжници и Фарисеи, лицемери! защото сте като гробове които не личат, а человеците които ходят отгоре не знаят.
45 И отговори някой от законниците и рече му: Учителю, това като казваш и нас кориш.
46 А той рече: Горко и на вас, законниците! защото натоваряте на человеците бремена тежки за носене, и вие нито с един пръст не се допирате до бремената.
47 Горко вам! защото зидате паметниците на пророците, а бащите ви ги убиха.
48 И тъй свидетелствувате и вие и съизволявате на делата на бащите си; защото те ги убиха, а вие им паметниците зидате.
49 За това и премъдростта Божия рече: Ще им проводя пророци и апостоли, и от тях ще убият и изгонят;
50 за да се придири от този род кръвта на всичките пророци която е проливана от как се е светът създал,
51 от кръвта на Авела, до кръвта на Захария убитаго между олтаря и храма. Ей, казвам ви, ще да се придири от този род.
52 Горко на вас, законниците! защото взехте ключа на знанието, и сами не влязохте, а че и на тези които щяха да влязат забранихте.
53 И когато им казваше той това, книжниците и Фарисеите начнаха твърде да се ярят и да изваждат из устата му ответи за много неща,
54 като го причакваха и търсеха да уловят нещо от устата му за да обвинят.