1 И рече на учениците си: Не е възможно съблазните да не дойдат; но горко на оногози чрез когото дохождат!
2 По-добре би било за него да сe окачеше воденичен камик около вратa му, и да бъде хвърлен в морето, а не да съблазни едного от тези малките.
3 Внимавайте на себе си. Ако ти прегреши брат ти, погади го; и ако се покае, прости му.
4 И седем пъти на ден ако ти прегреши, и седем пъти на ден се възвърне към тебе, и каже: Покайвам се, да му простиш.
5 И рекоха апостолите Господу: Придай ни вяра.
6 А Господ рече: Ако да имахте вяра колкото зърно синапово, рекли бихте на тази черница: Изтръгни се и насади се в морето, и тя би ви послушала.
7 А кой от вас, ако има ратай да му оре или да му пасе, щом си дойде от нивата, ще му рече: Мини, седни да ядеш?
8 и не ще ли да му рече: Приготви нещо да вечерям, и стегни се та ми слугувай докато ям и пия, и след това ще ядеш и пиеш ти?
9 Дали ще благодари на тогоз ратая защото е свършил каквото му е било поръчано! Не се надея.
10 Така и вие, кога направите все що ви е повелено, казвайте: Ние сме раби нищожни; защото направихме това което бяхме длъжни да направим.
11 И в пътуването си към Ерусалим, минуваше през сред Самария и Галилея.
12 И веднъж когато влязваше в някое си село, срещнаха го десетмина прокажени, които се спряха издалеч;
13 и те възвисиха глас и казваха: Исусе наставниче, помилвай ни.
14 И като ги видя рече им: Идете, покажете се на свещениците; и когато отиваха, очистиха се от проказата.
15 И един от тях, като видя че изцеля, повърна се и с голям глас славеше Бога,
16 и падна на лице при нозете му, та му благодареше; и той бе Самарянин.
17 А Исус отговори и рече: Не се ли очистиха десетимата? а де са деветимата?
18 Не се ли намериха други да се върнат да въздадат слава Богу, но токо този иноплеменник?
19 И рече му: Стани та си иди: твоята вяра те изцели.
20 И, попитан от Фарисеите, кога ще дойде царството Божие, отговори им и рече: Царството Божие няма да дойде с изглеждане;
21 нито ще ви рекат: Ето тука е, или, ето там: защото ето, царството Божие вътре във вас е.
22 И рече на учениците: Ще дойдат дни когато ще пожелаете да видите един от дните на Сина человеческаго, и няма да видите.
23 И като ви рекат: Ето, тука е, или: Ето, там е, да не отидете, нито да тичате подире му.
24 Защото както светкавицата, която бляска от единият край на поднебесната, така ще бъде и Син человечески в своят си ден.
25 Но първом трябва той да пострада много, и да бъде отхвърлен от този род.
26 И както в дните Ноеви така ще бъде и в дните на Сина человеческаго.
27 Ядяха, пиха, женеха се и задомяваха се до деня в който Ное влезе в ковчегът; и дойде потопът и погуби всичките.
28 Подобно, както стана и в дните Лотови: ядяха, пиеха, купуваха, продаваха, садяха, и градяха.
29 И в който ден излезе Лот из Содом навале огън и жупел от небето, и погуби всичките,-
30 на това подобно ще бъде и в деня в който Син человечески ще се яви.
31 В онзи ден който се намери на покрива, и съдовете му в къщи, да не слезе да ги вземе; и който е на нива, такожде да се не връща назад.
32 Помнете Лотовата жена.
33 Който поиска да си уварди живота ще го изгуби; и който го изгуби, ще го уварди.
34 Казвам ви: В оная нощ ще бъдат двама на едно легло: единият ще се вземе, а другият ще се остави.
35 Две жени ще наедно да мелят: едната ще бъде взета, а другата ще се остави.
36 Двама ще бъдат на нива: единият ще се вземе, а другият ще се остави.
37 Отговарят и казват му: Къде, Господи? А той им рече: Дето е трупът, там ще и орлите да се съберат.