1 Между това като се събраха много тисящи народ, толкоз щото едни други се тъпчеха, начна да говори на учениците си: Най-първо пазете себе си от кваса Фарисейски, който е лицемерие.
2 Защото няма нищо покрито, което да се не открие, и тайно което да се не узнае.
3 За това, колкото говорихте в тъмнина, на видело ще се чуе; и каквото сте казали на ухо в скришните стаи, от горе на покрива ще се проповяда.
4 А на вас моите приятели казвам: Не бойте се от тези които убиват тялото, и които след това не могат повече нищо да направят.
5 Но ще ви обадя от кого да се боите; Бойте се от оногоз който след убиването има власт да хвърли в пъкъла. Ей, казвам ви, от него да се боите.
6 Не се ли продават пет врабчета за два асария? и ни едно от тях не е забравено пред Бога;
7 но и космите на главата ви всичките са изброени. И така не бойте се: вие сте от много врабчета по-добри.
8 И пак ви казвам че всеки който ме изповяда пред человеците, и Син человечески ще го изповяда пред ангелите Божии;
9 а който се отрече от мене пред человеците, отречен ще бъде пред ангелите Божии.
10 И всеки който би казал реч против Сина человеческаго, ще му се прости: но който рече хула против Духа Светаго, няма да му се прости.
11 И кога ви приведат на съборищата и пред началствата и властите, недейте се грижи как или какво ще се отговорите, или какво ще речете;
12 Защото Дух Светий ще ви научи в истия час що трябва да речете.
13 И рече му някой си от народа: Учителю, речи на брата ми да раздели с мене наследието.
14 А той му рече: человече, кой ме е поставил съдник или делител над вас?
15 И рече им: Гледайте и пазете се от любостяжанието; защото ако има някой премного, животът му не се състои от имота му.
16 И рече им притча, и казваше: На някой си богат человек нивята му дадоха много плод.
17 И мислеше си в себе си и думаше: Що да сторя? защото нямам де да събера плодовете си.
18 И рече: Това ще да сторя: да събера житниците си, и да съградя по-големи, и да събера там всичките си жита и имота си;
19 и да река на душата си: Душо, имаш много пригоди вложени за много години; почивай, яж, пий и весели се.
20 А Бог му рече: Безумне! тази нощ ще ти изискат душата; а това що си приготвил кому ще бъде?
21 Така бива на тогози който събира за себе си, и не богатее в Бога.
22 Рече пак на учениците си: За това ви казвам: Недейте се грижи за животът си що да ядете, нито за тялото си що да облечете.
23 Животът е по-драгоценен от храната, и тялото от облеклото.
24 Разсмотрете враните че не сеят нито жънат: те нямат нито съкровища нито житници, и Бог ги храни: колко повече сте вие по-добри от птиците?
25 И кой от вас с грижене може да приложи на възрастта си един лакът?
26 И тъй, ако най-малко нещо не можете, защо се грижите за друго?
27 Разсмотрете криновете как растат: не се трудят нито предат; но казвам ви че нито Соломон във всичката си слава се облече както един от тях.
28 И ако тревата, която днес я има на полето, и утре я хвърлят в пещ, Бог я така облича, колко повече вас, маловерци?
29 И вие недейте търси какво ще ядете или какво ще пиете; и недейте се обезпокоява;
30 защото всичко това търсят езичниците на света; а Отец ваш знае че това ви трябва.
31 Но търсете царството Божие, и това всичко ще ви се приложи.
32 Не бой се, мало стадо; защото Отец ви благоволи да ви даде царството.
33 Продайте имота си и дайте милостиня: направете си кесии които не овехтеват, съкровище на небеса което не оскудева, дето крадец не приближава, нито молец разтлява.
34 Защото дето е съкровището ваше, там ще бъде и сърцето ваше.
35 Да бъдат чреслата ви опасани, и светилниците ви запалени;
36 и вие бъдете подобни на человеци които чакат господаря си кога ще се върне от свадбата, да му отворят тоз час щом дойде и похлопа.
37 Блажени тези раби които, кога дойде господарът им, ги намери будни: истина ви казвам че ще се опаше, и ще ги тури да седнат на трапезата, и ще мине да им послугува.
38 И ако дойде във втората стража, или в третата стража дойде, и ги намери така, блажени са онези раби.
39 И това още знайте, че ако би знаял стопанинът на къщата в кой час ще дойде крадецът, буден би стоял и не би оставил да му подкопаят къщата.
40 Бъдете прочее и вие готови; защото в който час не мислите Син человеческий ще дойде.
41 Тогаз Петър му рече: Господи, нам ли казваш тази притча, или на всичките?
42 И Господ рече: Кой е прочее онзи верен и благоразумен домостроител, когото господарят ще постави над слугите си да дава на време всекиму определената храна?
43 Блажен този раб когото би намерил господарът му, кога си дойде, че прави така.
44 Истина ви казвам че ще го постави над всичкото си имане.
45 Ако ли рече онзи раб в сърцето си: Господарът ми ще окъснее да си дойде; и начене да бие ратаите и ратайкините, и да яде и да пие и да се опива,
46 ще дойде господарът на онзи раб, в ден в който не му се надее, и в час в който не знае, и ще го разсече, и неговата част ще положи с неверните.
47 И онзи раб който е знаял волята на господаря си, че не приготвил нито сторил по волята му, много ще бъде бит.
48 А онзи който не е знаял и е сторил нещо достойно за бой, малко бит ще бъде. И всекиму комуто е много дадено, много ще и да се поиска от него; и комуто са много въверили, повече и ще изискат от него.
49 Огън дойдох да туря на земята; и какво искам, ако се е вече запалил?
50 Но имам кръщение да се кръстя; и колко се утеснявам докле да се извърши!
51 Мислите ли че дойдох да дам мир на земята? Не, казвам ви, но разделение.
52 Защото от нине петима в една къща разделени ще бъдат, тримата върху двамата и двамата върху тримата.
53 Ще да се разделят баща против сина, и син против баща; майка против дъщеря, и дъщеря против майка; свекърва против невяста, и невяста против свекърва.
54 Казваше още на народа: Кога видите облак който се възвися от запад, тоз час казвате: Дъжд ще вали; и така бива.
55 И кога юг вее, казвате: Ще стане горещина; и става.
56 Лицемери! лицето на земята и на небето умеете да разпознавате, а това време как да не разпознавате
57 А защо и по само себе си не съдите праведното?
58 Когато отхождаш с противника си при княза, в пътя постарай се да се отървеш от него, да не би те завлякъл до съдника, и съдникът те предаде на слугата, и слугата те тури в тъмница.
59 Казвам ти: Няма да излезеш от там докле не отдадеш и най-последното банче.