1 И след това ходеше от град на град и от село на село да проповядва и да благовествува царството Божие; и дванадесетте ученици бяха с него,
2 и жени някои които бяха изцелени от зли духове и болести, Мария нарицаемата Магдалина, из която бяха излезли седем бяса,
3 и Иоана жената на Хуза настойника Иродов, и Сусана, и други много които му слугуваха от своят си имот.
4 И понеже се стичаше народ много, и идеха при него от всеки град, рече с притча:
5 Излезе сеятелът да сее семето си; и когато сееше, едно падна край пътя и затъпка се, и птиците небесни го озобаха.
6 А друго падна на камик, и като изникна изсъхна, защото нямаше влага.
7 Друго пък падна всред трънете, и като порастоха трънете заглушиха го.
8 А друго падна на добрата земя, и като израсте стори плод стократен. Това като говореше, възгласи: Който има уши да слуша, нека слуша.
9 А питаха го учениците и казваха: Що значи тая притча?
10 А той рече: Вам е дадено да познаете тайните на царството Божие; а на другите се проповядва с притчи, щото гледаще да не видят и слушаще да не разумяват.
11 И тая е притчата. Семето е словото Божие.
12 А посеяното край пътя са които слушат; след това идва дяволът и отнема словото от сърдцето им, да не би да повярват и се спасят.
13 А което на камика, са онези които кога чуят, с радост приимат словото; и те корен нямат; които за малко време вярват, и във време на напаст отстъпват.
14 А падналото в трънете, те са онези които са слушали, и от грижи и богатства и сласти житейски, отхождат и заглухнуват и не приносят плод.
15 А което на добрата земя, те са онези които чуят словото, държат го в добро и благо сърце, и приносят плод в търпение.
16 И никой като запали свещ не я покрива със съсъд, нито я туря под одъра, но я туря на светилника, за да гледат виделината тези които влязват.
17 Защото няма скришно което не ще бъде явно, нито утаено което не ще да бъде знайно и не ще да излезе наяве.
18 За това, гледайте как слушате; защото който има; ще му се даде; а който няма, и онова което мисли че има ще му се отнеме.
19 И дойдоха при него майка му и братята му, и поради множеството не можеха да приближат до него.
20 И известиха му някои и казваха: Майка ти и братята ти стоят вън и искат да те видят.
21 А той отговори и рече им: Мен са майка и братя тези които слушат словото Божие и го изпълняват.
22 И един ден влезе в ладия той и учениците му; и рече им: Да минем отвъд езерото; и отплуваха.
23 И във времето на плуването им той заспа; и спусна се буря ветрена в езерото, и пълнеше се ладията, и в опасност бяха.
24 И пристъпиха та го разбудиха и казват: Наставниче, Наставниче, загинваме! А той стана та запрети на вятъра и на вълнението на водата; и уталожиха се, и стана тишина.
25 И рече им: Де ви е вярата? А те уплашени чудеха се, и говореха си един на друг: Кой е този щото повелява и на ветровете и на водата, и го слушат?
26 И изплуваха в Гадаринската страна, която е срещу Галилея.
27 И щом излезе на земята, срещна го от града някой си человек който от много време имаше бесове, и дреха не обличаше, и в къщи не стоеше, но в гробищата.
28 И като видя Исуса, извика, и припадна нему, и с глас голям рече: Що имаш ти с мене, Исусе, Сине на Бога Вишнаго? моля ти се недей ме мъчи;
29 защото повеле нечистому духу да излезе из человека. (понеже от много време бе го прехванал; и връзваха го с вериги и с окови та го вардеха; но той разкъсваше връзките, и гонеше го бесът по пустините.)
30 И попита го Исус и рече: Как ти е името? А той рече: Легеон; защото много бесове влязоха в него.
31 И молеха го да им не повелее да идат в бездната.
32 А там имаше стадо от много свине що пасеха по гората; и молеха му се бесовете да им дозволи да влязат в тях; и дозволи им.
33 И като излезнаха бесовете от человека, влязоха в свинете; и впусна се стадото през стръмнината в езерото та се издави.
34 А свинопасците като видяха това що стана побягнаха, и отидоха та известиха в града и в селата.
35 И излязоха да видят станалото; и дойдоха при Исуса, и намериха человека от когото бяха излезли бесовете седнал при нозете Исусови, облечен и смислен; и убояха се.
36 И тези които бяха видяли това известиха им как изцеле бесният.
37 И всичкото множество от околността Гадаринска молиха му се да си отиде от тях; защото бяха обзети от голям страх; а той влезе в ладията и върна се.
38 А человекът, от когото бяха излезли бесовете, молеше му се да бъде с него; но Исус го изпрати и рече:
39 Върни се у дома си, и разкажи това което ти стори Бог. И отиде та проповядва по всичкия град това що му стори Исус.
40 А когато се върна Исус, прие го народът; защото всички го чакаха.
41 И, ето, дойде един человек, на име Яир, (и той бе началник на съборището,) и падна на нозете Исусови, та му се молеше да влезе в дома му;
42 защото имаше дъщеря единородна, като на дванадесет години, и тя беше на умиране. И когато отхождаше, народът го притискаше.
43 И жена някоя си що имаше кръвотечение от дванадесет години, която бе издала на лекари всичкия си имот и не може да се излекува от никого,
44 приближи се изотзад, та се допря до полата на дрехата му; и тоз час престана течението на кръвта й.
45 И рече Исус: Кой е що се допря до мене? И понеже се отричаха всички, рече Петър и които бяха с него: Наставниче, народът те притискат и угнетяват, а ти казваш: Кой е що се допря до мене?
46 Но Исус рече: Някой се допря до мене; защото аз усетих че сила излезе из мене.
47 И като видя жената че се не укри, дойде разтреперана и припадна нему та му изказа пред всичкия народ за коя причина се допря до него, и как на часа оздравя.
48 А той й рече: Дързай, дъщи, твоята вяра те изцели: иди си с миром.
49 И когато още говореше, идва някой си от началника на съборището и казва му: Дъщеря ти умря: не труди учителя.
50 А Исус като чу отговори му и рече: Не бой се: тъкмо вярвай, и ще се избави.
51 И когато влезе в къщи, не остави никого да влезе освен Петра и Якова и Иоана, още бащата на момичето и майката.
52 И плачеха всички, и оплакваха го. А той рече: Не плачете: не е умряло, но спи.
53 И присмиваха му се, понеже знаеха че е умряло.
54 Но той изпъди на вън всичките, и хвана го за ръката и извика, и каза: Момиче, стани.
55 И повърна се духът му, и стана на часа; и повеле да му дадат да яде.
56 И удивиха се родителите му; а той им повеле да не кажат никому това що стана.