14 И като иждиви всичко, стана голям глад в онази страна, и той начна да е в оскъдност.
15 И отиде та се пристави едному от гражданите на онази страна, който го проводи на полетата си да пасе свине.
16 И желаеше да напълни търбуха си от рошковите които ядяха свинете; и никой му не даваше.
17 И като дойде на себе си, рече: На колко наемници бащини ми изостава хляб, а пък аз мра от глад!
18 Ще стана да ида при баща си, и ще му река: Отче, съгреших на небето и пред тебе,
19 и не съм вече достоен да се нарека твой син: стори ме както едного от наемниците си.
20 И стана та дойде при баща си. И когато бе далеч още, видя го баща му, и смили се, и завтече се и припадна на врата му и го целуна.