21 Рече му син му: Отче, съгреших на небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син.
22 И рече баща му на слугите си: Изнесте вън най-добрата премена и облечете го, и дайте пръстен на ръката му и обуща на нозете му,
23 и докарайте храненото теле та го заколете, да ядем и да се веселим;
24 защото този ми син мъртъв бе и оживя, загинал бе и намери се. И начнаха да се веселят.
25 А по-старият син беше на нива; и както идеше та наближи къщата, чу пеене и ликуване.
26 И привика едного от слугите и питаше що е това.
27 А той му рече: Брат ти си дойде; и закла баща ти храненото теле защото го прие здрав.