24 И той извика и рече: Отче Аврааме, помилвай ме, и проводи Лазара да накваси края на пръста си във вода и да разхлади езика ми; защото съм на мъки в този пламик.
25 Но Авраам рече: Синко, напомни си че ти си възприел твоите добрини в живота си; така и Лазар злините; а сега той е на утешение, а ти на мъки.
26 И освен всичко това, между нас и вас е утвърдена пропаст голяма, така що които искат да минат от тука към вас, да не могат, нито пък които са там да преминат към нас.
27 А той рече: Моля ти се прочее, отче, да го пратиш в бащиния ми дом;
28 защото имам петима братя, да им засвидетелствува, щото да не би да дойдат и те на това мъчително място.
29 Казва му Авраам: Имат Моисея и пророците: да слушат тях.
30 А той рече: Не, отче Аврааме; но ако иде някой от мъртвите при тях, ще се покаят.