9 И пак на някои които се надееха на себе си че са праведни, и унищожаваха другите, рече тази притча:
10 Двама человека възлязоха в храма да се помолят, единът Фарисей, а другият митар.
11 Фарисеят се изправи и молеше се в себе си така; Боже, благодаря ти, че не съм както другите человеци, грабители, обидници, прелюбодейци, или както този митар:
12 Постя дваж в седмицата, десетък давам от всичко що придобия.
13 И митарът като стоеше из далеч не щеше нито очите си към небето да подигне, но биеше се в гърдите си и думаше: Боже, бъди милостив мене грешному.
14 Казвам ви, че той слезе у дома си оправдан повече нежели онзи; защото всеки който възнася себе си, ще се смири; а който смирява себе си, ще се възнесе.
15 Приносяха му още и дечицата да се прикосне до тях, а учениците като видяха забраниха им.