29 Нине отпущаш раба си, Владико, според речта си, с миром;
30 защото видяха очите ми твоето спасение,
31 което си приготвил пред лицето на всичките народи;
32 светлина за просвещение на езичниците, и слава на твоят народ Израил.
33 А Иосиф и майка му чудеха се за това що се казваше за него.
34 И благослови ги Симеон, и рече на майка му Мариам: Ето този лежи за падане и за възставане на мнозина в Израил, и белег за противоречие;
35 а на сама тебе меч ще прониже душата ти; за да се открият помишленията на много сърца.