7 (за това нито себе си счетох достоен да дойда при тебе;) но речи реч, и слугата ми ще оздравее.
8 Защото и аз съм человек под власт подчинен, и имам под себе си войни; и казвам тому: Иди, и отхожда; и другиму: Ела, и дохожда; и на слугата си: Направи това, и направя.
9 Това като чу Исус, почуди се на него; и обърна се та рече на идещия след него народ: Казвам ви: нито в Израиля намерих толкози вяра.
10 И когато проводените се върнаха в къщи, намериха болния слуга оздравел.
11 А в следващия ден отхождаше Исус в град нарицаем Наин; и с него вървяха мнозина от учениците му и народ много.
12 И когато наближи до вратата градска, ето, изнасяха на вън мъртвец, син единороден на майка си; и тя бе вдовица; и народ много от града имаше с нея.
13 И като я видя Господ, смили се за нея, и рече й: Недей плака.