11 И тая е притчата. Семето е словото Божие.
12 А посеяното край пътя са които слушат; след това идва дяволът и отнема словото от сърдцето им, да не би да повярват и се спасят.
13 А което на камика, са онези които кога чуят, с радост приимат словото; и те корен нямат; които за малко време вярват, и във време на напаст отстъпват.
14 А падналото в трънете, те са онези които са слушали, и от грижи и богатства и сласти житейски, отхождат и заглухнуват и не приносят плод.
15 А което на добрата земя, те са онези които чуят словото, държат го в добро и благо сърце, и приносят плод в търпение.
16 И никой като запали свещ не я покрива със съсъд, нито я туря под одъра, но я туря на светилника, за да гледат виделината тези които влязват.
17 Защото няма скришно което не ще бъде явно, нито утаено което не ще да бъде знайно и не ще да излезе наяве.