4 И понеже се стичаше народ много, и идеха при него от всеки град, рече с притча:
5 Излезе сеятелът да сее семето си; и когато сееше, едно падна край пътя и затъпка се, и птиците небесни го озобаха.
6 А друго падна на камик, и като изникна изсъхна, защото нямаше влага.
7 Друго пък падна всред трънете, и като порастоха трънете заглушиха го.
8 А друго падна на добрата земя, и като израсте стори плод стократен. Това като говореше, възгласи: Който има уши да слуша, нека слуша.
9 А питаха го учениците и казваха: Що значи тая притча?
10 А той рече: Вам е дадено да познаете тайните на царството Божие; а на другите се проповядва с притчи, щото гледаще да не видят и слушаще да не разумяват.