1 В отговор Софар Наамец каза:
2 „Нима на многото думи не трябва да се отговори и нима бърборещият ще се окаже прав?
3 Твоите лъжи ще накарат ли мъжете да мълчат, тъй че ти да се присмиваш, и да няма кой да те посрами?
4 Ти рече: „Учението ми е чисто и аз съм чист в Твоите очи.“
5 О, да проговореше Бог, да отвореше уста към тебе
6 и ти възвестеше тайните на премъдростта, които са двойно трудни за разбиране. И тъй, знай, че Бог заради тебе предаде на забрава част от твоите грехове.
7 Нима можеш да издириш неизследимия Бог? Нима можеш докрай да постигнеш Всемогъщия?
8 Това е като небесните висини – какво можеш да направиш? Какво е по-дълбоко от преизподнята – какво можеш да узнаеш?
9 По-дълга е от земята мярката Му и по-широка от морето.
10 Ако Той мине и затвори някого, и устрои съд, кой може да Го възпрепятства?
11 Защото Той знае порочните хора и вижда беззаконието; ще го остави ли без внимание?
12 Глупав човек може да се вразуми, както и човек, родил се като диво осле.
13 Ако устроиш сърцето си и простреш към Бога ръце
14 – и ако има нечестив грях в ръката ти, премахни го и нека несправедливостта да не живее в твоите шатри, –
15 тогава ти ще повдигнеш неопетненото си лице, ще бъдеш твърд и няма да се боиш.
16 Тогава ще забравиш бедствието: ще си спомняш за него като за оттекла се вода.
17 И животът ти ще блесне като по слънчево пладне; тъмнината ще стане като утро.
18 И ще бъдеш уверен, че има надежда; ще се огледаш – и можеш да почиваш спокойно.
19 Ще лежиш и никой няма да те застрашава, и мнозина ще те ласкаят.
20 А очите на нечестивите ще изтекат, бърлогата им ще рухне и надеждата им ще се превърне в отчаяние.“