1 Ето всичко това окото ми видя, ухото ми чу и го разбрах.
2 Това, което знаете вие, зная и аз: не падам по-долу от вас.
3 Но аз бих искал да говоря към Всемогъщия, бих желал да се защитавам пред Бога.
4 А вие измисляте лъжи; всички вие сте негодни лекари.
5 О, да бяхте съвсем замълчали! Това би ви се вменило за мъдрост.
6 Изслушайте моите предупреждения и вникнете в порицанията на устата ми.
7 Трябваше ли да говорите за Бога неправда и за Него да говорите лъжа?
8 Трябваше ли да бъдете лицеприятни към Него и в защита на Бога тъй да се препирате?
9 Добре ли ще бъде, ако Той ви подложи на изпитание? Нима ще Го измамите, както измамват човек?
10 Той ще ви осъди, макар и прикрито да лицемерите.
11 Нима величието Му не ви плаши и страх пред Него не ви обзема?
12 Вашите мъдрости са като прах, укрепление от глина е вашата защита.
13 Замълчете пред мен, ще говоря аз, каквото и да ме постигне.
14 Ще понеса тялото си със своите зъби и душата си ще положа в своята ръка.
15 Ето Той ме убива, но аз не треперя. За постъпките си пред лицето Му аз бих желал да споря.
16 И това ми е вече за утеха, понеже злодей няма да се яви пред лицето Му.
17 Слушайте, изслушайте внимателно със своите уши думите ми и разясненията ми.
18 Ето аз подготвих своето дело за съда; зная, че съм прав.
19 Кой може да ме оспори? Защото тогава бих замлъкнал и умрял.
20 Само две неща не прави с мене и тогава аз няма да се укривам от Твоето лице:
21 оттегли от мене ръката Си и Твоят ужас да не ме плаши.
22 Тогава ме призови и аз ще отговарям; или аз ще говоря, а Ти ми възразявай.
23 Колко са простъпките и греховете ми? Покажи ми престъплението ми и греха ми?
24 За какво скриваш лицето Си и мислиш, че съм станал Твой враг?
25 Не мачкаш ли Ти лист отронен и не гониш ли сламчица суха?
26 Защото Ти отреждаш против мене горести и ми вменяваш във вина греховете на моята младост,
27 поставяш в стегалки краката ми и дебнеш всичките ми постъпки, по ходилата ми си оставил следи.
28 А аз тлея като гниещо дърво, като дреха, изядена от молец.