1 Елиуй продължи да говори и каза:
2 „Смяташ ли за правилно това, което изрече: „По-прав съм от Бога“,
3 както и това, че казваш: „Каква ми е ползата от невинността и каква ми е изгодата, ако бих грешал?“
4 Аз ще отвърна с думи – на тебе и на приятелите ти с тебе.
5 Погледни небето и виж, взри се в облаците високо над тебе!
6 Ако си съгрешил, какво Му причиняваш? И ако престъпленията ти са много, какво ще Му направиш?
7 Ако си праведен, какво Му даваш или какво Той получава от ръката ти?
8 Грехът ти засяга човек като тебе, а вършиш ли справедливото, за човешки син е.
9 Потисканите викат от многото потисници и поради насилието на силните зоват за помощ,
10 но никой не казва: „Къде е Бог, моят Творец, Който дава помощ през нощта,
11 Който ни поучава повече, отколкото добитъка по земята, и ни вразумява повече от птиците в небето?“
12 Там те викат, но Той не им отговаря поради гордостта на злите хора.
13 Да, наистина напразно викат и Всемогъщият не взима под внимание това.
14 Въпреки че казваш, че не Го виждаш, но съдът е пред Него и ти го очаквай.
15 А сега, понеже Той не проявява гнева Си и не обръща твърде внимание на гордост,
16 затова Йов отвори лекомислено устата си и безразсъдно лее думи.“