1 Тогава Йов продължи своето слово и каза:
2 „О, да бях, както в предишните месеци, както в дните, когато Бог ме пазеше,
3 когато светилото Му светеше над главата ми и под Неговата светлина вървях спокойно в мрака;
4 когато бях в зрелите си години и Божията закрила беше над моята шатра;
5 когато Всемогъщият беше още с мене и моите деца ме заобикаляха;
6 когато моите стъпки се обливаха с мляко и от маслиновите дървета по скалите се лееха за мене потоци масло!
7 Когато излизах пред градските порти и заемах мястото си на площада,
8 видеха ли ме младите, отдръпваха се, а старите ставаха и стояха прави,
9 князете се спираха да говорят и поставяха длан пред устата си,
10 гласът на първенците се сдържаше и езикът им прилепваше към небцето им.
11 Когато някой ме чуваше с ухото си, облажаваше ме, видеше ли ме с око, прославяше ме,
12 защото спасявах бедния, който викаше за помощ, и сирака, който си нямаше човек да му помогне.
13 Благословението на изоставения идваше върху мене и на сърцето на вдовица давах радост.
14 Справедливостта беше моето красиво облекло. Нея раздавах, тя ми беше като наметало и покривало на главата.
15 Аз бях очи за слепия и крак за сакатия,
16 баща бях за сиромаси и внимателно проучвах тъжбата на този, когото не познавах.
17 На беззаконника чупех челюстите и изтръгвах от зъбите му заграбеното.
18 Казвах си: „В гнездото си ще почина и дните ми ще бъдат много – като пясъка;
19 коренът ми ще е открит за водата, и росата ще нощува в клоните ми,
20 славата ми няма да остарее с мене, лъкът ми е здраво в ръката ми!“
21 Слушаха ме и чакаха, и мълчаливо очакваха моя съвет
22 След думите ми те не отговаряха нищо, речта ми се стичаше върху тях като капки.
23 Очакваха ме като ранен дъжд и отваряха устата си като за късен дъжд.
24 Усмихвах им се, когато бяха унили, и светлото ми лице не помрачаваха.
25 Определях им пътя, седях като цар сред войска и ги ръководех като утешител на плачещи.“